Успял беше да спре малко преди вкопчените един в друг мъже на пода. Ник налагаше с юмруци пастрока му, Бен усети как се разкъсва между мисълта, че Ник е враг, и мисълта, че това, което вижда, го изпълва със задоволство.
— Искам си парите — казваше неканеният гост при всеки удар. — Парите, парите!
С обгорялата си ръка само плясваше Джек, а със здравата го удряше с все сила. От лицето на пастрока му течеше кръв.
Ник хвърли яростен поглед през рамо и срещна погледа на момчето. Бен се разтрепери целият и стомахът му се сви на топка. Мъжът замахна с ръка и го сграбчи за ризата, Бен се дръпна и се чу шум от раздран плат. Момчето изпищя, олюля се и падна назад.
С един котешки скок Ник блокира достъпа на Бен до входната врата. След което, заел боксова стойка, започна застрашително да се приближава към него. Бен замахна с лампиона, преобърна един стол и протегна ръка към бравата на вратата, водеща към мазето — единственият възможен изход. С крайчеца на единственото си око той улови раздвижване отдясно — пастрокът му беше в съзнание и се изправяше на крака, оставайки невидим за Ник, чието внимание беше изцяло насочено към момчето. Мъжът отново каза:
— Искам си парите!
Бен си даде сметка, че ако се задържи още малко на мястото, където стоеше, би могъл да спечели малко време за пастрока си, докато той застане непосредствено зад Ник. Инстинктът за самосъхранение обаче го надви — той сграбчи бравата и я завъртя.
Неканеният гост се хвърли към него. Бен замахна с крак, без да се прицелва, но резултатът беше изпукване на кост. Ник нададе яростен рев. Бен се гмурна в тъмнината, затръшна вратата след себе си и улавяйки бравата, я натисна нагоре. Независимо от напъните му, не успя да я задържи и тя се завъртя — вратата се открехна със скърцане. Обгорялата ръка се плъзна в отвора.
В същия момент се чу страхотен трясък. Вратата се разтресе и притисна със страшна сила ръката, Ник нададе повторен рев и я отдръпна. Бен също се олюля и се приземи по задник върху капака на пода, водещ към скривалището.
Колко пъти пастрокът му го беше предупреждавал да не ходи там. Даже го беше заклевал да има страх от Бога, но да не си показва носа там. Това изобщо не беше спряло Бен. Макар да беше намерил капака закован, не се беше поколебал да издърпа пироните, с които го беше заковал Джек, с клещи, и да надникне вътре, но експедицията му беше приключила набързо заради гъстите и дебели паяжини и ужасната миризма — любопитството му набързо се беше изпарило тогава. Това беше преди повече от година, но още помнеше отвратителната миризма.
Ужасяващият трясък беше последван от пълна тишина. Някой умря, помисли си Бен. Дръпна силно капака, раздрусвайки го наляво и надясно, за да измъкне гвоздеите, които беше разхлабил преди година. Капакът се отвори, той се плъзна вътре и затвори капака над себе си.
Скривалището беше около метър високо. Трябваше да върви приведен. В далечината, през паянтовата конструкция се процеждаше светлина, в чийто лъч вихрено се въртяха прашинки. Миришеше на влажно и мръсно, но не толкова отвратително, колкото миналата година. Бен пропълзя на четири крака до отсрещния ъгъл, заплитайки се в провисналите паяжини. Чукна главата си в студената и мокра водопроводна тръба.
Замръзна моментално на място, щом чу приближаващи стъпки. Страхът му отново изригна и го заля от глава до пети. Следващото, което чу, беше шумът на отварящата се врата на мазето.
— Момче — дочу се глух глас. — Не ме карай да обръщам отново дебелия край!
Капакът на скривалището изскърца — значи Ник беше вече в мазето!
Бен продължи стъпка по стъпка към най-тъмния ъгъл, сърцето му като че щеше да изскочи, гърлото му беше пресъхнало, а по гърба му сякаш се разхождаха легиони мравки. Отгоре мъжът удари по капака — проверяваше. И отново удари.
Бен се прокрадна още по-навътре в тъмнината, увивайки се в още повече паяжини, убеден, че пастрокът му е мъртъв и че неговата смърт е предстояща.
Зад него изведнъж нахлу широк лъч светлина — капакът се беше отворил.
— Не ме разигравай, момче. Не ме принуждавай да ставам лош. — Изведнъж почувствал се несигурен, подвикна: — Момче?
Бен спря, обзет от желание да му отвърне. Не искаше тези пари — с радост щеше да се освободи от тях. Отвори уста, за да се обади, но от нея нищо не излезе. Бавно, внимателно, сякаш някой го беше лишил от въздух, Бен се отпусна по очи върху купчината пясък и дребен чакъл. Щеше да се скрие. Само това му оставаше.