— Ти лъжеш хората и им прибираш парите. Защо тогава трябва да ти вярвам? И момчето е част от играта ти — продължи Дафи, не изоставяйки темата за момчето. То беше печелившата й карта, чрез него можеше да държи тази жена. — Може и да си излъгала за този мъж с обгорялата ръка.
— Неее, той беше при мен.
— Мога да помогна и на теб, и на детето — каза Дафи и съзря да припламва нещо, прилично на надежда в очите на гадателката. — Нещо в семейството му ли не е наред? Да не е избягал?
Емили я изгледа с омраза.
— Не го намесвай.
— Добре, няма. Обаче ти ще трябва да ми помогнеш. — И тя закрачи сред чудноватите изображения, прокарвайки ръка по стената с нарисуваните полуголи жени. — От социалните служби биха се заинтересували от момчето.
— Да не си посмяла да им се обадиш…
— Помогни ми тогава!
— Как? Ти не ми вярваш. Той не е идвал тук. Ти изобщо чуваш ли, като ти се говори, или просто обичаш да заплашваш?
Въпросът й жегна Дафи и тя прикри промяната в изражението си, преструвайки се, че разглежда рисунките. След това извади снимка на Стивън Гарман от джоба си, прекоси стаята и я подаде на гадателката.
— Той ли е? — попита тя. — Вгледай се внимателно — каза, след като Емили поклати глава. — Не гледай косата. Виж очите и овала на лицето.
— Изобщо не е той. Никаква прилика няма.
— Сигурна ли си?
— Абсолютно.
— И в съда, под клетва, така ли ще кажеш?
След всеки въпрос Дафи изпитателно се вглеждаше в изражението на жената, не вярвайки много на думите й. Но това, което прочете там, не беше по-различно. Емили Ричланд наистина не познаваше Стивън Гарман. Дафи се почувства жестоко разочарована. Беше си изградила версия, че Гарман е използвал специална маскировка, за да имитира обгоряла ръка при посещенията си при гадателката, и беше почти стопроцентово убедена в нея.
— Не е той. Няма прилика.
— А сега край на разочарованията, да постигнем някакъв резултат. — И Дафи извади стодоларова банкнота. — Искам тогава детайлно описание на този твой посетител. Миналия път не ми каза всичко, нали така? — Всеки доносник постъпваше така, за да измъкне още пари при втора среща. Емили задържа поглед върху парите, но не изглеждаше много склонна да ги приеме. — Или може би момчето може да попълни някои празноти?
Емили настръхна, взе парите и се залови да описва клиента си, бавно припомняйки си всичко характерно за него, което беше казала и по време на първата си среща с Дафи, но този път доста по-украсено. Образът му ясно се очерта в съзнанието на Дафи — много ниска подстрижка, яка физика — наследство от участия в родео надпревари. Колкото повече научаваше за него, толкова по-малко й харесваше. Мъжът, наречен от Емили Ник — името, щамповано на колана му — по никакъв начин не приличаше на човек, когото някой би заподозрял, че чете Платон. Само ако изречеше това нейно съмнение на глас пред Болд, той щеше да се почувства съсипан. С банда ли имаха работа? Как ли щеше да се отрази това откритие на разследването?
— Сигурно греша — промърмори тя и чувайки тези думи да се изплъзват от устата й, се зачуди откъде се появиха.
Понякога имаше чувството, че в нея живеят двама души: единият искаше да намери разрешение на всеки случай, да успее да разпита обвиняемия преди който и да било друг да го направи, даже и преди полицая, натоварен с арестуването му; другият — да улесни задачата на Болд и членовете на групата му, да облекчи напрежението, което изпитваха, да подобри работната атмосфера. Двамата все по-често влизаха в противоречие и й налагаха да прави избор. Тя чу думите си и се запита дали подсъзнателно вече не е направила този избор.
— Сигурно грешиш — откликна злобно Емили.
В ръцете си тя вече не държеше нищо; нали беше наполовина гадателка, наполовина фокусник — стодоларовата банкнота беше изчезнала.
— Искам да говоря с момчето.
— Не.
— Това не подлежи на уговорки — предупреди я Дафи. — Колкото повече проблеми ми създаваш, толкова повече стават те и за теб. В момента изобщо не става дума за това, че мога да те арестувам и да те осъдят. В момента, както може би се досещаш, става дума за сделка. Ти приемаш клиентите и ги преценяваш, умееш да го правиш. А момчето, доколкото разбрах, прави оглед на колите, както е направило и на моята. Това обаче може да се промени и то доста бързо. Нито ще имаш работата си, нито ще виждаш повече момчето. Най-разумното е в такъв момент, госпожице Ричланд, да се претеглят всички възможности. В ситуации като тази излишното упорство е ненужно.