В същия този миг Дафи се запита и какъв беше личният й мотив? Желание да допринесе за разследването или да достави удоволствие на Болд? Опитваше се да разгадае едно престъпление или да натрупа точки? Стомахът й се сви на болезнена топка, усети в коленете си неочаквана слабост и за момент й се зави свят.
— Ти ме лъжеш — не се забави да изрече гадателката, умееща не по-зле от Дафи да разбира езика на тялото. — Можеш да получиш каквито искаш сведения, но момчето не влиза в сделката.
Дафи се възстанови моментално от временното неразположение.
— Сапьорите разполагат с електронни детектори. Знаеш ли какво представляват? Едно куфарче, отварят го и то ти казва дали има заложена бомба в къщата ти, или не. Цялата работа трае само пет-десет минути. Но после ще си спокойна. А сега нито ти, нито аз знаем има или няма нещо в къщата ти. Бих искала да ти кажа, че няма, но как да съм сигурна. — Детекторите улавяха наличието на запалителни средства на въглеводородна основа и някои наркотици. Не беше чувала да има детектор за ракетно гориво. Но нямаше намерение да го споделя с Емили. — Нека да ти помогна. Послушай ме и нищо няма да ти се случи. Но ако продължаваш да ми се противопоставяш, просто ще изгубиш контрол над ситуацията. Правиш ми впечатление на човек, който държи да контролира нещата.
Гадателката изглеждаше объркана. На Дафи това не й хареса. Усети каква ще бъде реакцията й, още преди Емили да каже нещо.
— Махай се оттук. — Емили пристъпи напред и приближи лицето си на сантиметри от лицето на Дафи, непоколебима и дръзка. — Дойде непоканена и не си добре дошла тук. Ще подам оплакване срещу теб. Изобщо не си мисли, че няма да го направя.
— Прекалено се отбраняваш — направи опит да я възпре Дафи. — Спри за момент и размисли.
Мразеше да губи. Нямаше нищо по-лошо от това. Работата й беше да жъне победи, да отклонява хората от определени мисли и да ги насочва към други.
— Вън!
Емили продължи да скъсява разстоянието помежду им, докато Дафи не усети топлината на дъха й.
— Тръгвам си — отстъпи тя.
И се втурна към изхода, много по-разочарована от себе си, отколкото от гадателката.
Въздухът навън не беше студен, но ожули лицето й. За миг се спря на стълбите, любувайки се на чудноватата двуметрова метална конструкция, представляваща земното кълбо, издигната върху тревната площ пред къщата на Емили. И тогава я завладя чувство на страх: наблюдаваха я. Огледа се наоколо, но много предпазливо, внимавайки да не се забележи — обаче не видя никого.
Приближи се до колата си с бърза крачка, с чувството, че е изложена на опасност. Потегли прекалено шумно за този късен час, и се замисли кой ли би могъл да я наблюдава. Момчето или подпалвачът?
Какво да разкаже на Болд и какво да остави за себе си? Кое беше действителен факт и кое се дължеше на болно въображение?
И как щеше да се почувства, ако и когато Емили станеше поредната жертва?
30.
Още едно писмо. Гарман го беше донесъл в отдела, докато Болд беше при Беър. И пейджърът, и мобифонът му се задействаха почти едновременно. Реши да се прибере вкъщи и лично да съобщи на Лиз, че му предстои безсънна нощ в службата. Не искаше да й го казва по телефона.
Ваната беше първото място, към което се насочи като се прибра, и опря ръка в стената й, търсейки потвърждение, че доскоро е била използвана. Беше студена като камък — като сърцето му. Съжали, че бе постъпил така. Доверието беше крайъгълният камък на взетото преди време решение и от двамата да спасят брака си, а ето го сега него — пълзи и проверява дали жена му е била във ваната.
Двамата заедно сложиха децата да си легнат, като Болд търсеше удобен момент да й каже, че ще я остави сама тази нощ. Приспиването на децата отне повече време, отколкото беше очаквал. Нещата поначало рядко ставаха така, както искаше. Най-накрая седнаха да си изядат притоплената вечеря на кухненската маса, която беше отрупана с неколкодневната поща — предимно сметки.
— Знаеш ли — започна тя, някак разсеяно отваряйки едно от писмата — мислех си да ти оставя Майлс и отново да отида през един от уикендите на вилата. — Съобщението й — защото то си беше чиста проба съобщение, а не въпрос или молба — го изуми. Досега тя винаги с неудоволствие беше ходила на вилата. Какво се беше променило? — Може би даже още този уикенд.