— Сама ли? — изплъзна се от устата му.
— Не, с любовника си — отвърна му тя със сарказъм.
Дали така не се опитваше да скрие истината, помисли си горчиво. Дали, когато той най-накрая откриеше каква е истината, щеше да му припомни за тази вечер, когато му беше подхвърлила за любовника?
— Като пребита съм, Лу. Изтощена. Наистина би ми се искало да отида там сама. Но ще взема Сара, разбира се. И някоя хубава книга. — След което добави: — Надявам се, че всичко ще бъде наред.
И тя обгърна с жест кухнята. Болд разбираше, че Лиз всъщност има предвид него. И Майлс — който на три и половина години беше твърде буен и недисциплиниран. Макар като добра майка — много добра даже, каза си Болд, като се има предвид, че и работеше — да беше установила вече допустимите граници, в които темпераментът на сина им можеше да се развихря. Не го оставяше за първи път на грижите на Болд. Даже по този начин, помисли си Болд, опитвайки се да открои положителната страна на случилото се, даваше израз на доверието си, че той може да се грижи добре за сина им.
— Не е най-подходящото време — каза й съвсем искрено, страхувайки се, че се очертава нова седемдневна работна седмица.
Освен това трябваше вече да тръгва за службата. Този случай…
— О, хайде стига — възпротиви се тя. — Марина може да ти помогне. Освен това не може така да работиш всеки уикенд. Фил няма да ти позволи. Ако знае какви дежурства караш, направо ще му призлее. — Изражението на лицето й се промени, тя изглежда схвана за какво става дума, и той разбра какво се готви да му каже. — Да не би да работиш извънредно? — попита го тя смаяна.
Лиз водеше семейния бюджет — естествено, след като работеше в банка — и Болд знаеше, че щеше да си има сериозни неприятности, когато тя откриеше, че е работил извънредно, но без заплащане — в такъв случай по-добре да беше посветил това време на децата си или на поддръжка на къщата, или на нея самата, би била естествената й реакция. Подобно откритие можеше да предизвика гръмотевична буря.
— Не е толкова просто. Аз съм нещо като даден назаем на пожарното управление. И на практика работя двойно повече часове — с групата си от нашия отдел, и по ония палежи…
Лицето й придоби сурово изражение.
— Лъжеш се, ако очакваш фанфари и славословия. Имам нужда от това ходене на вилата, Лу. Това се опитвам да ти обясня. Ако можех да отида там без Сара — ако можех да я заредя с толкова мляко, колкото има нужда за два дни — щях и нея да ти я оставя, но сега не мога, макар постепенно да намалявам кърменията. Не те моля…
В това време Болд се беше приближил до мивката, за да си налее вода от филтрираната, и забеляза, че видимостта през прозорците е значително по-добра. Това му направи впечатление, защото миенето на прозорците беше негово задължение, а той го беше занемарил; и тъй като му изглеждаше невъзможно Лиз да ги беше измила, означаваше, че е наела някого да свърши тази работа, а това на свой ред му помогна да разбере неотстъпчивото й държание тази вечер, гарнирано с известна доза раздразнителност: той кръшкаше от домашната работа до такава степен, че й се налагаше да наема други хора да я свършат срещу заплащане — няма начин това да не я бе раздразнило. Прекъсна я:
— Заради прозорците ли е всичко това? Поръчала си да ги измият? Виж, аз мислех да…
— Не, не е заради прозорците — отрече тя.
— Поръчала си — настоя на своето той.
Ясно беше, че е поръчала — при това работата беше много добре свършена. Професионално. Болд даже изпита известна ревност.
— Това беше грешка — каза тя, огорчена от опита му да отклони вниманието й от проблема с извънредните му часове. — Въпросът е, че ако не работиш извънре…
— Поръчката да ни измият прозорците е грешка? Не смятам така. Чудесно са си свършили работата.
Надяваше се да обърне всичко на шега и така да потуши гнева й, защото ако се съберяха двете неща накуп — че не му се плащаше за извънредната работа и че не се застояваше вкъщи достатъчно, за да си изпълни домашните задължения — изводът можеше да се окаже абсолютно съсипващ: че не печелеше поне толкова пари, за да плати някой друг да му свърши работата вкъщи.