Тя протегна ръка, за да завърти копчето на газовата печка. Това копче изведнъж като че изпълни цялото зрително поле на Болд — детонаторът?!
— Не го пипай! — изкрещя той.
Лиз отскочи назад. Ужас обля лицето й.
Майлс извика — ужасът се беше предал и на него:
— Тааатеее!
— Не пипай нищо! — предупреди я той. — И изобщо не мърдай от мястото си.
— Лу? — като че му се примоли тя — да я освободи. От ужаса.
Мислите му се тълпяха една след друга, Болд изхвръкна навън сред тъмнината и сковаващия ужас. Мияч на прозорци. Стълба.
Вътре беше тъмно и навън беше тъмно, докато той тичаше по задното стълбище надолу и право към колата си, за да вземе зачисления му от полицията фенер от жабката. После заобиколи тичешком къщата, ослепително ярката светлина се плъзгаше ветрилообразно по тревата, хвърляйки треперливи отблясъци и сенки наоколо. Болд погледна към прозореца на кухнята и видя Лиз с разширени от уплаха очи, приковала поглед в него. Изражението й сякаш му казваше да не е посмял да причини подобно нещо на семейството си — на нея, на децата, на общия им дом. През всичките му години в полицията нито една от отправяните му заплахи за физическа разправа не беше прекрачвала прага на дома му. Веднъж само беше имало телефонни обаждания — макар телефонният му номер да не фигурираше в указателя, но и с тях бързо се беше справил. Никога досега заплахата не се беше разпростирала и върху семейството му.
Провери изцяло тревната площ, опасваща къщата му. Представяше си Лиз с късите панталонки и фланелката с умопомрачително деколте как се надвесва над цветята на прозореца. Като че някой беше инсталирал дигитален часовник върху картината, родена от съзнанието му, показващ минутите и секундите, бясно въртящи се напред. И изведнъж всичко се обля в пламъци, огнената завеса се люшна и издълба огромна дупка в къщата му…
Фенерът освети два правоъгълни отпечатъка в тревата: полицаят у Болд го накара да не стъпва в близост до тях, за да не заличи доказателствения материал, какъвто те представляваха. Внимателно се огледа наоколо за отпечатъци от обувки или ботуши, фасове, клечки или каквито и да било други вещи, които можеха да послужат като улики; през цялото време се бореше с подтика си да наближи отпечатъците от стълбата, да ги огледа хубаво, за да разбере дали не са същите като при „Пожара Инрайт“. Не, колегите му от отдел „Убийства“ щяха да го направят.
Всяка тревна площ криеше улики и доказателства за какво ли не. Неговата на пръв поглед му се беше сторила празна на светлината на фенера, но особено районът около отпечатъците от стълбата беше потенциална златна мина за екипа по събиране на уликите и доказателствата. Би трябвало да ги изчака наистина, но вместо това внимателно наближи единия от отпечатъците и насочи светлинния лъч право към него. Съзирайки познатия нарез под формата на V, ядно изруга и се затича към задния вход, срещайки ледения поглед на Лиз през прясно почистения прозорец на кухнята.
— Вземи децата! — нареди й с истеричен тон Болд веднага щом влезе вътре. Въображението му вече беше родило представата за неизбежния и алчен пожар, чийто начален пламък щеше да прониже центъра на къщата му. Втурна се към спалнята им, където Сара лежеше в креватчето си. — Ти вземи Майлс — подвикна.
Машинално посегна към ключа за осветлението в спалнята и отново като че съзнанието му наложи увеличително стъкло върху ключа и той изпълни полезрението му. За малко да го натисне и се сепна. Детонатор?!
— Не пипай нищо! Абсолютно нищо! — извика той, докато обзетата от паника Лиз се затича покрай него. — Просто го вземи и ме чакай.
Изведнъж във всичко наоколо видя потенциални детонатори. Сара, стресната от гласа на баща си, нададе рев.
Лиз спря до вратата на спалнята им, притеснена от плача на дъщеря си.
— Бъди по-нежен — каза му тя.
Болд се извърна точно навреме, за да забележи как ръката на Лиз посяга към ключа за осветлението.
— Не! — кресна й той и вдигна ръка. — Не пипай нищо. Внимавай да не стъпиш върху някой кабел. И двамата използвахме задния вход, нали така? Значи там е безопасно да се мине. Побързай.
Обитателите на обхванати от пожар къщи изскачаха през предните входни врати, без да обръщат внимание на вида си — шофьори на линейки, пожарникари, всички бяха свикнали с гледката на полуголи семейства, препускащи през тревните площи към спасението и спокойствието на кварталното обкръжение. Но в техния случай предният вход можеше да се окаже детонатор и да предизвика пожар.