Болд отвори очи и примигна на матовата червена светлина, опитвайки се да види какво толкова имаше да му покаже полицаят от „Полеви операции“ Тито Лий.
Сочейки картата, Лий започна:
— Подредили сме спасителния отряд в една редица ето тук и вървят ето натам. Движат се с добра скорост и ще бъдат на позиция след пет, най-много десет минути. В този момент разполагаме със стена от човешка сила между шосе „Фини“ и зоологическата градина. Патрулните ни коли, всяка в своя периметър, са на позиция. Двата автобуса също са на позиция, но няма да помръднат никъде, докато не получат сигнал. Щом поискаш да затегнем мрежата около оня кучи син, веднага ми кажи.
— Какво… чий беше този женски глас, който чух преди минути — попита Болд.
— Имаме една полицайка под прикритие — като служител на „Контрол по животните“, с камион, от западна страна. Обикаля с много бавна скорост, като че дебне някого или нещо, което всъщност отговаря на истината. — Изглеждаше горд, че се е досетил за подобна маскировка, и се ухили. — Така се сдобиваме с оперативен работник на самата улица, тя се движи по посока към вашата къща. Там ще излезе от камиона и ще тръгне от врата на врата към „Уудланд“, уж търсейки някакъв доберман, за когото са съобщили, че е изчезнал.
— И е сама? — попита Болд, обзет от лоши предчувствия. — Мислех, че всеки ще си има партньор в тази…
— Кой е сам? — намеси се Шосвиц заинтригуван.
Лий отвърна на лейтенанта, пренебрегвайки Болд:
— Ловец на кучета — жена. Една от цивилните помощник-детективи — Кони Бранслонович. Действа под прикритието на ловец на кучета — повтори той заради недочулия Шосвиц.
— Никой не трябва да остава сам, без подкрепление в операция като тази — извика Шосвиц, притеснен до неузнаваемост. — Кой те упълномощи за това?
Лий поясни с отбранителен тон:
— Разполагахме само с четирийсет и пет минути, лейтенант, за предварителна подготовка. Не е като да…
— Искам я вън от онова място.
— Да, господине.
— Веднага.
— Да, господине.
— Изпрати й някой. Не ме интересува дали ще се вози в клетката за кучетата отзад, но искам да са двойка. Смятах, че всичко е ясно, след като точно това изискване поставих още в самото начало.
Шосвиц се беше постарал думите му да звучат агресивно и безапелационно. След като свърши, се извърна и погледна към Болд; лейтенантът ненавиждаше неочакваното. Той се плашеше от тези операции — твърде малко му оставаше до пенсия, за да поставя кариерата си на карта заради подобни самоинициативи. Мразеше в момента и Болд; сержантът го усещаше.
Коул Роби се движеше ритмично и плавно, пазейки се от резки движения. Ако някой съзреше тъмната му фигура, можеше да я сбърка със стъбло на дърво или със сянка, откроена от светлина от фаровете на кола, пробягваща по дърветата, между които се движеше. В този момент той като че нямаше вече телесна обвивка, не беше тяло, състоящо се от сетива и сърдечен пулс, докато преодоляваше едно след друго дърветата, по същия начин като че беше овладял способността да се трансформира в дух, понесъл се над материалното, превърнал се в Бог. Това усещане беше нещо, което не беше споделял с никого, освен с Джо, която напълно разбираше тази негова трансформация, а ако не разбираше, напълно го подкрепяше — подкрепяше това, което помагаше на съпруга й да се завърне невредим след изпълнение на служебния си дълг. По време на това негово превращение в дух Коул Роби вярваше, че е инструмент на Бога — всезнаещият, всеобхватният. Даже и да имаше насреща си подпалвач психопат, нямаше значение; щеше да се справи по най-добрия възможен начин и да се надява на свръхестествени напътствия. Тези същите свръхестествени напътствия вярваше, че ще го насочат в правилната посока през гората, ще го изведат на място, чиято значимост той можеше и да не разбере, но щеше да приеме с охота. Разбирането, даже познанието за случващото се, беше извън способностите му в този момент. Обучението му заемаше място, много по-нискостоящо в ценностната му система в сравнение с вярата му и увереността в необходимостта от избор на подходящ момент. Той прие ролята си, посоката си, маршрута си безропотно и докато другите възприемаха погрешно това негово поведение като проява на изключителна лоялност към тима, за него истината беше друга. Така наречената му лоялност не беше нищо повече от вярност към учението за съществуването на съдба и наличието на Божествена сила.