— Иди и го хвани — беше последната съзнателна мисъл у Коул Роби, преди да се трансформира в дух и да се постави изцяло в услуга на своя Пазител.
С крайчеца на дясното си око той регистрира бързо примигване на бяла светлина от фенерче, извърна се и препредаде същия този сигнал на колегата си отляво без бавене. Между дърветата се понесе същият припламващ сигнал, по веригата между членовете на спасителния отряд. Всичко беше наред. Увереността му се дължеше на тайната му. Разбираше и приемаше посланията, макар в същото време да не се съмняваше и че е най-добрият от колегите си на терена. Усещаше се обаче част от съвсем друг тим. Само времето щеше да покаже, но нещо му подсказваше, че това е неговата нощ.
— А къде е тогава? — излая Шосвиц във вътрешността на преоборудвания микробус.
Матовата червена светлина, струяща отгоре, превръщаше гнездата за очите му в черни дупки и удвояваше и изкривяваше формата и на без това внушителния му нос. В този момент в очите на Болд той имаше направо сатанински вид. Зъбите му блестяха в червено. Вдигнатият му показалец се размаха по посока на Тито Лий. Въпросът на лейтенанта беше в отговор на съобщението на Лий, че помощник-детектив Бранслонович, която действаше под прикритието на ловец на кучета, не е в камиона си.
Полицаят от „Полеви операции“ отвърна, на свой ред задавайки въпрос към диспечера:
— Ще можем ли да я открием на оперативното поле?
Шосвиц, който не понасяше да си има работа с предположения, изкрещя:
— Искам я веднага в оня камион, вътре, със заключени врати, в тази минута. Дали може и как може, ще обсъждаме по-късно. Разбрано?
Лий изгледа за миг Шосвиц.
Диспечерът също изглеждаше стреснат и това притесни Болд, защото ролята на диспечера в този вид операции беше една от най-важните.
— Всичко, което можем да направим — обади се Болд, вземайки страната на Тито Лий, — е да се опитаме да я открием. Тя носи ли уоки-токи? — попита той диспечера, за да го върне към обичайната му работа.
— Има радиостанция в камиона — отвърна той, обяснявайки, че би трябвало да чува всички нареждания с помощта на тази радиостанция. — Инсталирах радиопредавател в камиона. Така че даже и да е на разстояние от него, не е проблем веднага да се върне и да се отзове. Няма пълномощия за уоки-токи — допълни той.
Така Болд разбра, че тя, както и други участници в операцията, не разполага с универсално уоки-токи, с което беше възможно да се оперира на секретни честоти — само няколко души разполагаха с тях. Тази техническа ограниченост я изключваше от техния кръг.
Болд каза:
— Може да съм разбрал погрешно, но дали радиопредавателят в камиона ще може да…
— О, по дяволите, прав си — прекъсна го Лий. — Тя е ограничена в рамките на приемо-предаване на близко разстояние.
За да се минимизира радиотрафикът и да се предотврати възможността за подслушване от страна на медиите, за част от приемо-предавателите също бяха въведени ограничения.
Шосвиц се намеси:
— Значи пускаме съобщение по мрежата, че искаме Бранслонович да осъществи връзка с командния пулт. Това ще я накара да се върне в камиона или да се обади от уличен телефон и ще можем да я измъкнем оттам. Ясно ли е? — попита той реторично, като вниманието му вече беше насочено към практическото осъществяване на това. — Хайде, действай — нареди той на диспечера. После извърна глава и улови погледа на Болд. — Какво? — попита го, все така крещейки.