В този момент леко припламване на жълта светлина от фенерче високо сред клоните на отдалечено от него дърво го накара да спре. Светлина от самолет, примигнала между клоните, предположи той. Някакъв мокър обект на дървото, отразил светлина, дошла отдолу? Човек? За миг нахлупи очилата, но после се отказа — предпочиташе да се довери на собствените си очи, тъй като периферното му зрение покриваше по-голямо поле. Не можа да се ориентира точно къде беше… Шум на приближаващ самолет го убеди, че… Още едно припламване на жълтата светлина! На височина между десет и петнадесет метра високо в едно от дърветата, намиращо се на около петдесет метра точно пред него.
Натисна бутона на приспособлението, прикрепено към колана му, включвайки се по този начин на радиочестотата на спасителния отряд.
— Пост номер три — представи се той шепнешком. — Зрителен контакт с възможен подозрителен субект. Пет-нула метра. Точно пред мен, с малко отклонение наляво. Височина: едно-пет метра. Чакам нареждане.
— Всички да спрат — разнесе се гласът на командира в ухото на Коул.
Редицата замръзна, докато в същото време командирът се свърза с командния пулт в оперативния микробус — Коул знаеше какво щеше да се случи. Щяха да наредят най-малко на четирима да се насочат към дървото.
С напътствието на Господ, помисли си Коул Роби, операцията свърши още в самото начало. Бяха открили търсения човек. Стоеше на мястото си, с очи, втренчени в онова невидимо дърво, надявайки се с огромна доза увереност, че това, което беше видял, няма нищо общо с авиационния трафик, а преди всичко и единствено със заподозрения, когото бяха излезли да търсят.
И както се разбра впоследствие, именно заради пренебрежението му към очилата за нощно виждане, когато избухна огнената стихия, Коул Роби се оказа единственият полицай от спасителния отряд, който беше без очила и не беше ослепен от ярката светлина; единственият полицай на мястото на операцията, който се оказа способен да действа, да види въртящото се тяло, обхванато от пламъци, като подпалила се коледна елха.
След това, когато той се затича към облечената като с пламтяща оранжева дреха фигура, която се въртеше, като че танцувайки за първи път непознат танц, чу от нея да се носят крясъци — крясъци на жена. Това наистина беше жена. Жена, изгаряща от болка и страх. От огън. И което беше най-лошото, беше глас на приятел. Колкото повече се приближаваше, толкова повече се убеждаваше, че това — с всяка изминала минута заприличваща на не човек — беше гласът на помощник-детектив Кони Бранслонович.
Болд откри камиона на „Контрол по животните“ паркиран нагоре по хълма над къщата му, между „Грийнууд“, парк „Уудланд“ и съвсем близо до мястото, което бяха нарекли най-вероятният маршрут за бягство на подпалвача.
Огледа се из алеите, покрай къщите, нагоре и надолу по пътя, надявайки се все някъде да зърне Бранслонович. Носеше универсално уоки-токи в джоба на якето си, свързано с кабел към слуховото апаратче в ухото му. Надяваше се да чуе гласа на Бранслонович или на диспечера, обявяващ, че най-накрая е влязла във връзка. Вместо това чу нареждане за тридесет и четиримата полицаи да напуснат прикритието на автобусите и да затегнат мрежата около подпалвача. Операцията навлезе в решителната си фаза.
Радиоканалът преля от раздавани и потвърдени команди, след като цяла една малка армия униформени полицаи плъзна из улиците около къщата на Болд.
Членовете на спасителния отряд се намираха в парка, подредени в една линия, преграждайки пътя за отстъпление на подпалвача. Изведнъж всички тези усилия се сториха съвсем излишни на Болд, така абсурдни. Защото бяха основани на предположението, че къщата му беше подготвена за взривяване със запалителната смес, намираща се някъде вътре в нея — нещо, което до този момент не беше доказано. В мислите си върна събитията назад, за да си припомни логиката на действията си, казвайки си в същото време, че това щеше да му потрябва впоследствие, за да защити взетото решение пред началниците. Но колкото повече претегляше умозаключенията си, толкова повече се убеждаваше, че е бил прав. Щом като униформените полицаи бяха пуснати в действие, значи всеки момент пожарните коли и подвижната лаборатория щяха да се озоват пред къщата му — факт, който със сигурност щеше да прогони подпалвача, ако приемеше за валидна и в този случай теорията, че подпалвачите обикновено наблюдават избухването на пожарите, които бяха подготвили. Макар да съзираше логиката, не беше сигурен, че това обяснение щеше да се възприеме от началниците. Лесно беше да убеди Шосвиц, но той и Шосвиц работеха вече дълго време заедно, бяха си изградили определени делови взаимоотношения и лейтенантът беше привикнал да се доверява, макар и неохотно, на логиката на своя сержант. Но това изобщо не означаваше, че и другите ще го разберат. Едва ли.