– Прекрасно – отговори тя. – Свободна. Не обичам болниците. Харесва ми да бъда тук, в ранчото.
Тя отново препусна в лек галоп, а косата ѝ, сплетена в дебела плитка, се залюля на гърба ѝ и ми напомни на Джейн Бартоломю, момичето, което срещнах в Юта. Стигнахме до ограда от бодлива тел край пътя. Миранда пришпори силно кобилата и Бел се засили в бърз галоп. Двете прескочиха заграждението. Затаих дъх. Бел се приземи плавно от другата страна, а Миранда я спря и се обърна. Тя ме наблюдаваше, а аз дръпнах юздите на Запата, слязох от коня и отворих портата на оградата.
– Сигурна ли си, че ти е разрешено да правиш това? – попитах и поведох коня.
– О, много е лесно – отвърна Миранда. – Няма проблем. Тя прескочи два напоителни канала и накрая спряхме до стара горичка от лиственица.
– Миранда, трябва да обсъдим какво точно се е случило в деня, в който почина баща ти.
– Когато мама го застреля ли?
– Да, точно така – отговорих. – Можеш ли да ми опишеш всичко?
Тогава за пръв път чух нейната версия на историята, която майка ѝ беше разказала. Миранда потвърди, че тя и Рита са решили да пояздят до мястото, където живеел баща ѝ. Майка ѝ поискала да се научат да стрелят и те наредили бирените бутилки.
– Ти застреля ли птица онази сутрин? – попитах.
– Да – отвърна тя. – Беше кос. Просто се прицелих в него. – Миранда като че ли потъна в мислите си. – Не исках да го улуча. Наистина. Беше случайно.
Слязохме от конете и тя продължи разказа си, описвайки как завързали конете за оградата пред къщата и влезли вътре. Там заварили баща ѝ, който се държал лошо, защото бил прекалил с уискито.
– Какво се случи в къщата, Миранда?
– Мама каза, че ще направи кафе, и отиде до кухнята. После се върна.
– Какво стана тогава?
– Започнаха да си говорят.
– Помниш ли думите им?
– Мама се опита да му каже, че заминаваме на почивка.
– И?
– Татко извика нещо на много висок глас и тя замълча.
– А после какво се случи?
– Той го повтори. Тогава мама бръкна в чантата си, извади револвера и го застреля.
Не отмествах очи от нея.
– После дойде Хуан – продължи тя. – И ни заведоха в затвора. Там станах такава, каквато ме видя онази нощ.
– Спомняш ли си какво ѝ каза той?
– Не го разбрах.
– Но помниш думите му?
– Мисля, че да.
– Какво каза, Миранда?
– Попита я: „Рита, да не си проклета лесбийка?“ Мама се обърна. Не съм сигурна, че го беше разбрала. Тя извика: „Какво?“ А той изрече забранената думичка. Нали се сещаш? – Потвърдих. – Думичката с „ш“? – Кимнах. – Той каза: „Да не си някоя ш… лесбийка?“ Тогава тя извади револвера и го застреля.
Двата коня вдигаха прах покрай големите дървета, а аз се загледах в пасищата.
– Дъг?
Извърнах глава.
– Какво е лесбийка?
Престорих се на изненадан и отвърнах:
– Трябва да проверя.
Като че ли отговорът ми задоволи любопитството ѝ. Тя държеше юздите, сякаш нищо не се бе случило. Изглеждаше щастлива и безгрижна.
Бел я подуши, а Миранда сплете ръце около врата ѝ и я притисна до себе си.
– Виждал ли си някога нещо по-красиво? – попита тя.
– Миранда, майка ти обаждала ли се е по телефона онази сутрин?
Тя ме погледна учудено и отговори:
– Не, не се е обаждала. Защо?
– Сигурна ли си?
Тя се замисли за миг и каза:
– Сигурна съм. – Повторих въпроса, а тя потвърди: – Напълно. Щях да видя, ако беше вдигнала слушалката.
42
На другия ден включих телевизора в шест часа и научих новината, че голямото жури е повдигнало обвинение в предумишлено убийство срещу Миранда Едингтън. Съобщиха, че Максимилиан Хаузър ще представлява щата Аризона. Той бе подал петиция в съда за непълнолетни, изискваща отказ от юрисдикция над детето. Докато говорителят обобщаваше случилото се по време на делото срещу Рита, на екрана се появиха снимки на къщата, където бе умрял Травис Едингтън, както и кадри от съдебната палата, показващи как Морган, Рита, Хуан Менчака и аз слизаме победоносно по стълбите. Вероятно бяха изпратили тайно оператор в ранчото, тъй като за няколко секунди показаха как Миранда язди Бел. Мекият глас съобщи, че е повдигнато ново обвинение, след като адвокатите на Рита Едингтън са доказали, че дъщерята, а не майката, е извършила убийството. Прилоша ми, като чух последното.
Морган ме повика в кабинета си в късния следобед. Искаше да узнае какво ми бе доверила Миранда. Докато слънцето залязваше, аз му разказах за разходката ни.