Выбрать главу

– Добре – отвърна Морган. – Готов ли си да свидетелстваш, че от медицинска гледна точка Миранда е страдала от психично разстройство, когато е застреляла баща си?

– Разбира се.

Стори ми се, че Гидиън Епстийн се бе съгласил да ни осигури показанията, за които ние, или по-точно Ферис Едингтън, му плащахме, дори без да е говорил с Миранда. Знаех също, че той не държи наистина да се срещне с нея, че иска да я види единствено за да си подсигури гърба преди кръстосания разпит. В този миг казах нещо, което не бях планувал, и се почувствах леко глупаво.

– Миранда ни увери, че не го е застреляла.

Морган ме изгледа, когато опитах да се върна към темата, която той очевидно смяташе за приключена. Докторът обаче заговори пръв.

– Дан ми каза, че една телефонна операторка е чула изстрелите.

– Така е – съгласих се.

– Според него показанията ѝ са бетон.

– Вярно е – отговорих.

– И все пак детето настоява, че майката не се е обаждала на никого?

– Говорих отново с Миранда вчера вечерта – казах. – Звъннах ѝ по телефона. Беше по-категорична отвсякога.

– Рита е свидетелствала за обаждането, преди изобщо да подозирате за съществуването на телефонната операторка.

– Да, така е – признах.

– Тогава защо твърдиш, че майката е излъгала? – попита Епстийн.

– Не твърдя нищо. Просто ви предавам думите на Миранда.

– Изглежда, обвинението разполага с доста сериозни доказателства срещу детето – заключи Епстийн.

– Да – отвърна Морган. – И ние бяхме хората, които им ги предоставиха.

– Най-вероятно Рита няма да свидетелства срещу нея – заявих. – Заминала е за Калифорния. Може би ще остане там, за да не могат да ѝ изпратят призовка.

Ето. Изрекох на глас мислите, които бях таил в себе си от самото начало. Те прозвучаха доста безобидно. Но аз знаех какво се крие под повърхността, знаех какво означават наистина. Рита, жената, която Морган бе спасил с цената на неимоверни усилия, жената, на която той вярваше безрезервно и чиято невинност бе доказал (Морган го направи, а не аз, независимо какво пишеше по вестниците), се бе превърнала в наш враг. Само тя беше в състояние да осъди клиентката ни. Сега тя беше врагът точно както Миранда в началото, когато побързахме да получим присъдата на Рита, преди момичето да се събуди и да каже онова, от което се опасявахме, думите, които изричаше сега. И докато Дан Морган, Гидиън Епстийн и аз седяхме в кабинета на Морган онази сутрин, единствената ни надежда беше Рита Едингтън просто да потъне вдън земя. В момента, в който предположих, че тя може и да не се върне, ми се прииска Морган да реагира и да каже, че има шанс детето да остане невредимо и съществува възможността да спечелим. Но за пореден път той отказа.

– Искаш да хвърлиш заровете ли, Дъг? – попита той. – Искаш да рискуваш да я изправят пред съд за възрастни само заради надеждата, че обвинението няма да призове основната си свидетелка? Искаш да я хвърлят в женския затвор?

– Наистина ли смяташ, че биха ѝ причинили подобно нещо?

– По дяволите, нима не беше с мен във Флорънс? Не видя ли какво направиха с мъжа? Не биха се спрели пред нищо. Има съдии, които са готови да я изпратят в същата газова камера, а после да отидат на църква и да се хвалят с това. Би ли поел такъв риск?

Не му отговорих. Загледах се през прозореца към планината Кемълбек. Измина доста време, преди да забележа, че Морган и Гидиън Епстийн са си отишли.

44

През 1964 г. съд за непълнолетни закононарушители в Аризона изпратил петнайсетгодишно момче в трудововъзпитателно училище, докато навърши пълнолетие, само защото то провело един неприличен телефонен разговор. Върховният съд на щата потвърдил присъдата. Когато родителите на момчето и техният адвокат отнесли делото, познато днес като случая „Голт“, до Върховния съд на САЩ, мнозинство от пет съдии анулирало решението. Според тях не били спазени основни процедурни изисквания за провеждане на справедлив процес. Показателно е, че нито един съдия не се усъмнил в решението на по-нисшата инстанция да осъди на затвор момче за толкова дълъг период от време само заради едно вулгарно телефонно обаждане.

Докато седях в библиотеката и четях случая „Голт“, се зачудих какво ли би направил един аризонски съдия срещу дванайсетгодишно момиче, изпразнило цял револвер в тялото на баща си. Темата определено не бе приятна за понеделник сутринта. Не четях обаче случая „Голт“, за да разбера какво наказание очаква Миранда. Исках да открия на каква защита може да разчита, след като навлезе в мътните води на съдебната система за непълнолетни нарушители.