– Но аз искам ти да решиш – настоя Миранда и ме погледна.
– Мисля, че трябва да я преместим от съда за непълнолетни. Нека онези копелета се опитат да докажат вината ѝ – предложих накрая.
Решението бе взето.
Същия следобед Дан Морган позвъни на Гидиън Епстийн в Лос Анджелис, за да му съобщи, че не се нуждаем повече от неговите услуги.
На другата сутрин се явихме в съда за непълнолетни и за пореден път се озовахме в зала, гъмжаща от журналисти и репортери.
Макс Хаузър започна с присъщата за него агресивност.
– Ваша светлост, държа да отбележа за протокола, че мистър Морган не е подал необходимото възражение на нашата молба. Това ни възпрепятства при подготовката…
– Така е, господин съдия – прекъсна го Морган. – Не сме подали възражение, защото сме съгласни с обвинението. Присъединяваме се към мнението, че съдът трябва да отстъпи юрисдикцията си и мис Едингтън да бъде съдена като възрастен човек.
Залата се изпълни с още по-оживена глъчка, последвана от трополенето на репортерите, които се впуснаха да търсят телефони. Младият съдия прокара език по зъбите си. Излъчваше ненатрапчиво любопитство.
– В такъв случай ще ми позволите ли да подпиша заповедта, изготвена от мистър Хаузър?
– Да, ваша светлост – отвърна Морган. Той погледна Хаузър и заговори така високо, че всички в залата да го чуят. – По-добре е да не изгубиш и този път. Нали, Макс? – Изведнъж шумотевицата затихна. – Благодаря, господин съдия – заяви любезно Морган и излезе бързо от залата.
Вървях плътно след него. В коридора отвън Морган забави ход и се обърна към мен.
– Е, постигна своето – каза той.
Почувствах се неловко и потърсих подходящите думи, но той ме изпревари:
– По-добре е да не изгубим този път. Нали, Дъг?
52
– Дъглас – каза Джоузефин, – едно момиче остави това за теб. – Тя ми връчи документ с едрия подпис на Максимилиан Хаузър, озаглавен: „Покана за изслушване“.
– Кой, за бога, е Елдън Фелпс? – изкрещя Дан Морган, след като плъзнах листа по бюрото му.
– Когато бях в гимназията, познавах мъж на име Елдън Фелпс, който практикуваше право в Меса – отвърнах. – Беше мормонски свещеник.
– Проклетото копеле!
Докато се усетя, Морган и аз се озовахме в другия край на коридора и заехме места срещу Уолтър Смит, който седеше зад бюрото си, обвит в гъст облак дим.
– Копелето е успяло да скалъпи някаква абсурдна молба до съда за непълнолетни, за да ни разпределят при някакъв мормонски свещеник от Меса. Някой си Елдън Фелпс – докладва Морган на по-възрастния адвокат.
Уолтър Смит се усмихна и почука с лулата по зъбите си.
– Звучи, сякаш е извадил страница от твоята книга, Даниъл.
– Дори не съм чувал за Елдън Фелпс – изсъска Морган.
– Знам, че е съдия – каза Уолтър Смит. – Но досега не съм се явявал пред него. Не мисля, че някога е водил истинско дело.
– Какво си чувал за него? – попита Морган.
– Единствено, че е силно набожен.
– Господи, само това ни липсваше. – Морган въздъхна и се наведе, за да извади цигара от чорапа си.
– Можеш да поискаш отвод още сега – предложи Уолтър Смит. – Необходимо е само да подадеш молба за смяна. Дори не е нужно искане за отвод поради предубеденост. Трябва да го направиш преди първото ти явяване пред него.
– Знам – каза Морган. – Знам.
Последваха куп разсъждения относно съдиите, при които биха могли да ни разпределят, в случай че решим да изхвърлим новака Елдън Фелпс от случая – съдии, за които отдавана се знаеше, че са опасни за подсъдимите по наказателни дела. После се обадихме на няколко адвокати, но никой от тях не знаеше нищо за новия съдия.
По-късно Морган и аз застанахме в коридора на петия етаж в сградата на съда, пред кабинет с ярка табела, която гласеше: „Съдия Елдън Фелпс“. Морган отвори вратата и двамата влязохме в малката чакалня, където имаше още две врати, водещи към залата. Морган открехна едната дотолкова, че да надникне вътре. Той се отдръпна, за да ми направи място, и единственото, което видях през тесния процеп, беше светлата зала и симпатичния мъж на съдийското място. Носеше черна тога, а оредялата му коса беше прилежно пригладена назад. Направи ми впечатление, че се държи любезно с човека пред себе си, когото така и не успях да зърна.
В асансьора Морган каза:
– Какво, по дяволите, можеш да разбереш за някого от външния му вид? – Като излязохме на улицата, той допълни: – Необичайно е да се възползваме от правото си на отвод, а ако го направим и подадем молба срещу този Фелпс, веднага ще назначат друг съдия и той няма да е Хенри Пенрод.