– Не, Дъг, няма проблем. – За втори път тя сложи ръка върху моята. – Просто не знам как да ти отговоря. – Ан погледна към бара. – А ти какво виждаш в него? – попита тя накрая.
– Какво искаш да кажеш?
– Е, очевидно е, че си залитнал по него точно колкото и аз.
– Моля? Я, стига. – Наблюдавах как прокарва език по блестящите си зъби. – Ан – продължих. – Мога да те уверя, че нямам особено желание да се съблека гол пред Дан Морган в апартамента ми.
– Нямах предвид това – отвърна тя, обръщайки се към мен – и мисля, че го знаеш. Ще те попитам пак. Какво виждаш в него?
– Не съм сигурен – отговорих. – От една страна, той ме отблъсква. Споменавал ли съм, че някога бях офицер във флота, Ан?
Тя кимна.
– А сега рапортувам на ветеран от морската пехота. По дяволите, мразя ужасната му татуировка. Но въпреки всичко чувствам нещо – не знам как да го определя, – може би някакъв вид предизвикателство. Вероятно се дължи на факта, че той изглежда толкова твърд, но същевременно се държи добре с другите. – Поех си въздух. – Той е от хората, с които искаш да отидеш в някой наистина долнопробен бар. Морган притежава тази енергия. Често ми се струва, че е на път да избухне, но в следващия миг прави нещо много мило. Както когато ме остави да разпитам Джоана Барнс.
Ан се замисли над думите ми. Отпи глътка от бирата си и кимна.
– Дан е изключително добър човек. Той наистина мисли за другите.
– Когато го срещнах за пръв път, говореше със свой възрастен клиент, някакъв индианец на име Хорас Ападака, който тъкмо се беше изпърдял във фоайето на кантората. Бяха тръгнали за съда и старият човек беше адски уплашен. Дан го прегърна и се опита да го успокои. Тогава го харесах.
Тя се усмихна, а аз добавих:
– Може би просто го харесвам, защото е знаменитост. Независимо от всичко той определено знае как да се държи в съдебната зала.
– Безспорно е така – съгласи се Ан.
– Той успя да оневини Хорас Ападака.
– Спомням си – засмя се тя.
– А ти какво виждаш в него, Ан?
– Сигурно същото като теб – отговори тя. – Освен това, Дъг, нали знаеш, че жените не могат да устоят на лошите момчета?
– Ирония ли долавям? – попитах.
Ан ме изгледа.
– Надявам се – отговори тя накрая.
Довърших бърбъна, а тя изпи бирата си. По-късно се настанихме в едно сепаре, облицовано с червена кожа, поръчахме си котлети и си разделихме една салата „Цезар“. Не говорихме много, но компанията ѝ ме накара да се почувствам добре и някак уютно.
– Беше страхотно – каза Ан, – когато вие двамата защитавахте Рита.
След вечерята Ан ме заведе в любимото си заведение на Норт Сентръл и ме почерпи с кафе и чийзкейк. На тръгване ме покани на питие в дома си.
– Може да погледаме малко телевизия – предложи тя.
Исках много да приема поканата, но реших да откажа.
Направих го, защото осъзнах, че отношенията ми с Морган са достатъчно обтегнати. Прибрах се в Кендъл Хаус.
58
Франк Менендес не изглеждаше толкова зле, колкото предишния ден. Очите му отново бяха жизнени.
– Мамка му! – възкликна той. – Знаех си, че е отишла при нея в затвора.
– Не съм убеден, че е била Джоана Барнс – отбелязах. – Отидох в „Талийсен“ и намерих нейна снимка, но надзирателят не успя да я идентифицира със сигурност. Каза, че може и да е била Джоана, но не беше категоричен. Албърт, служителят, който я е записал в книгата за посетители, дори не си спомняше да го е правил.
– Тя е била – рече Франк Менендес.
– Надзирателят спомена нещо друго, което трябва да знаете.
– Какво?
– Ферис Едингтън е посещавал Рита в затвора. Много пъти. Винаги нощем. И надзирателката ги е оставяла насаме в продължение на часове.
Очаквах остра реакция, но Франк Менендес само кимна, сякаш новините потвърждаваха онова, което подозираше отдавна.
– Трябва да намерим Рита – каза той. – Не знам, по дяволите, какво ще правим с нея, но сме длъжни да опитаме.
– Трудна задача. Блейн Ларсън, детективът, с когото ме свързахте в Сан Франциско, не успя да открие дори Джоана Барнс, а той е професионалист. Нямам представа как да процедираме с Рита.
– Направи ми една услуга – помоли той. – Отиди в ранчото. Качи се направо в кабинета на Ферис. Кажи му, че аз те пращам. Предай му, че искам да знам къде е Рита.
– Но…
– Никакво „но“! Просто изпълни молбата ми. После ела да ми докладваш какво се е случило. А сега тръгвай!