Изправих се. Погледнах надолу към Франк Менендес и забелязах, че лицето му е придобило ужасяващ цвят. Той лежеше, изпънал тяло върху креслото и табуретката, неспособен да мръдне. Дишаше учестено и слабо. За пръв път, откакто го познавах, разбрах наистина на какво съм бил свидетел още от самото начало. Съдбата на Франк Менендес беше толкова сигурна, колкото и тази на Тайрон Роубък. Той затвори очи, а аз вече не чувах дишането му. Тогава при нас влезе Сю Менендес. Тя спря рязко, направи няколко крачки назад и се облегна на един рафт с книги. Обърна се уплашено към мен и после към него.
– Франк? – извика тя панически.
– Искам само да кажа нещо на Дъглас – прошепна Франк Менендес на съпругата си. Седнах на един стол. – Тя ще се върне. Знаеш това, нали, Дъглас? Рита ще се върне, а с нея ще се появи и другата алчна кучка.
Кимнах.
– Трябва да се подготвиш за тях. Трябва да се погрижиш за малката. Каквото и да правиш, си длъжен да защитиш детето. Знаеш го.
Кимнах отново, а той затвори очи. Разбрах, че е време да си тръгвам. Станах и се отправих към вратата.
– Дъглас?
– Да?
– Някога казвал ли съм ти, че харесвах баща ти?
– Да, сър – отвърнах.
Излязох. Съвсем бавно.
61
Впуснахме се да търсим Рита. Когато процесът наближи, дори Морган се включи и нае двама местни детективи. Той все още мърмореше, че „Дъглас Маккензи и Франк Менендес са прекарали прекалено много време в библиотеката на Франк, пиейки текила и съчинявайки безумни истории.“ Когато обаче говори с мистър Брукс и мистър Пепкорн, той изрева „Намерете я!“ и им обясни, че разходите не са от значение. Накара ме да повикам Блейн Ларсън от Сан Франциско, за да докладва за разкритията си, свързани с Джоана Барнс.
– Не мога да повярвам – каза Ларсън. – Мис Барнс сякаш е потънала вдън земя. Помолих дори местния клон на ФБР за помощ, но и те не успяха да открият нищо. Като че ли никога не е съществувала.
– Продължавайте да търсите – нареди му Морган. – Търсете и Рита Едингтън. Нищо чудно двете да се крият заедно.
За мен Коледата на 1973 г. изобщо не се състоя. В офиса сложиха елха, а аз получих картичка и пуловер за ски от майка ми, но за нас с Дан Морган празникът сякаш не съществуваше. Дните преди процеса се нижеха, а ние се измъчвахме от липсата на каквато и да е информация за Рита. Блейн Ларсън се обади от Сан Франциско и ни уведоми, че е използвал всичките си връзки, за да открие Джоана, но не е постигнал никакъв успех. Ферис Едингтън отсъстваше от ранчото по-често, отколкото след смъртта на Хати Хънт.
Тъй като нямаше да има предварително изслушване, ние не можахме да предположим каква ще бъде тактиката му. Два дни преди процеса аз му се обадих, за да го попитам най-безцеремонно дали ще успее да призове Рита Едингтън в съда. Надявах се, че той я търси толкова отчаяно, колкото и ние. Секретарката му заяви, че е извън офиса, и, както се очакваше, той не върна обаждането ми. Затова в деня преди делото, на първи януари, отидох до щатската прокуратура и убедих мъжа от охраната да ме пусне в полупразната сграда. Отправих се директно към кабинета на Хаузър.
Той вдигна поглед от бюрото си.
– Имате ли записан час? – попита Хаузър.
– Имате ли Рита? – отвърнах на удара.
– Името ѝ фигурира в списъка на свидетелите ни, нали така? Предполагам, че сте го получили?
– Ще можете ли да я откриете?
– Според кое правило съм длъжен да ви съобщя това?
Стоях до вратата, гледайки невиждащо напред.
– Ако няма друго – заяви Хаузър, – ще ви помоля да си тръгнете. Много съм зает.
Не помръднах.
– Или предпочитате да повикам охраната, мистър Маккензи?
62
– Да слезем долу и да откраднем няколко бири от Дани – предложи Том Галахър. – Там ще ми разкажеш всичко.
– Добре.
Промъкнахме се в кабинета на Морган, отворихме малкия му хладилник и извадихме две кутийки бира.
– Седни.
Подчиних се.
– Е, какво се е случило?
Разказах на Галахър за посещението си при Хаузър. Той се засмя.
– Не е смешно – казах.
– Така ли?
– Не. Той е много груб човек. И мисля, че единствената причина да повдигне обвинения срещу Миранда е яростта му към Морган заради случилото се по време на процеса срещу Рита. И Морган е груб с него. По дяволите, той е по-зле и от Хаузър. Двамата започнаха една отвратителна игра. А на мен ми омръзна.
– Това ли е всичко?
– Да – отговорих.
– Изпий си бирата, Дъг.
Направих го и тръгнах към вратата.
– Мога ли да ти кажа нещо? – попита той.