– Е, случаят определено е повлиял на вас, господин съдия.
Елдън Фелпс почервеня и седна изключително бавно. Преди да успее да оправи тогата си, Морган зашепна толкова тихо, че нямаше вероятност съдията да го чуе.
– Мислиш ли, че имаме основателна причина да подадем искане за отвод на този кучи син?
– Не знам – промълвих. – Но той направо ме плаши.
Отначало съдията не успя да намери подходящите думи.
Накрая той заговори много бавно:
– Сега слушайте, мистър…
Изведнъж Морган се извъртя настрани.
– Макс, мисля, че ти си на ред. Като че ли всичко опира до това колко грешки си готов да допуснеш.
– Слушайте! – извика Елдън Фелпс.
– Още не сме чули становището на обвинението по този въпрос, ваша светлост – каза Морган.
Съдията запелтечи и се обърна към Хаузър.
– Какво смятате, мистър Хаузър?
Хаузър помисли дълго, преди да отговори.
– Има нещо вярно в думите на мистър Морган, господин съдия – отстъпи той накрая.
С неговото съгласие бе дадено началото на процедурата, която направо взриви канцеларията, където непрекъснато постъпваха молби все повече и повече граждани да се явят в кабинета на Елдън Фелпс. Там, един по един, те споделяха с нас до каква степен победата на защитата по делото срещу Рита Едингтън, отразена от всички медии, бе повлияла на независимата им преценка.
Не беше никак приятно – Елдън Фелпс не позволи на никого освен него да задава въпроси. Прекарахме цели два дни на столовете си, пържейки се на бавен огън, докато най-накрая той успя да подбере дванайсет човека, които или бяха напълно неграмотни, или съвсем отскоро живееха в щата Аризона, щом не знаеха какво се бе случило. Когато подборът приключи, в ложата заеха места шест мъже и шест жени, които вдигнаха ръце и се заклеха да изпълняват задълженията си. Като погледна назад, осъзнавам, че не помня имената на тези хора. Все още мога да назова заседателите от делото на Рита – Гай Бъкли, Антъни Савока, който носеше обувки с дебели подметки, мисис Мендоса и всички останали. Не помня обаче нищо за дванайсетте човека, останали след подбора на съдебните заседатели от Елдън Фелпс. Не. Помня единствено, че всички те бяха достойни мъже и жени, очевидно взели на сериозно желанието си да сторят правилното нещо.
Когато Макс Хаузър се изправи, за да произнесе встъпителната си реч, аз седях на ръба на стола, очаквайки да чуя обещанието му пред съдебните заседатели, че ще призове Рита. Той не го даде. Вместо това представи снизходително краткото обобщение на онова, което според него се бе случило.
– Ще докажем отвъд всякакво съмнение, че обвиняемата е убила баща си – съобщи той накрая. – Освен това ще докажем, че тя го е убила баща си предумишлено, съзнателно и злонамерено.
С други думи, дами и господа, ще докажем, че подсъдимата е извършила убийство първа степен.
По-късно, в първия ден от процеса, обядвахме в Томс Тавърн. Поръчах си порция боб, а Морган разбъркваше с лъжица телешката си супа.
– Той не е открил Рита – каза Морган, докато разсеяно си играеше с храната. – Видя ли как се гърчеше? Заклевам се, че не я е открил. А знае много добре, че няма да успее да убеди заседателите. – За пръв път от няколко седмици забелязах в него искрица ентусиазъм.
– Слушай, Дан – подхвърлих. – Направих списък с всички неща, за които се сетихме с Франк Менендес. Предположих, че ще е добре да ги прегледаш, за да се подготвиш за кръстосания разпит на Рита. Само в случай че се появи. Мисля, че ако просто я попиташ дали Джоана Барнс я е посетила в затвора на въпросната дата, тя ще разбере, че сме я разкрили, и ще напълни гащите пред съдебните заседатели. А те ще усетят, че лъже.
– Тя няма да се яви.
– Но ако все пак го направи? Не искаш ли да се подготвиш?
– Може би по-късно – отвърна той.
Върнахме се в съдебната палата.
– Можете да повикате първия си свидетел, мистър Хаузър – обяви Елдън Фелпс.
– Обвинението призовава доктор Робърт Уолас, ваша светлост.
Морган въздъхна и се отпусна на стола. Въпреки че се оказа прав що се отнася до явяването на Рита, Морган беше толкова нервен, колкото и аз самият при мисълта, че тя може да влезе в залата. Разпитът на окръжния съдебен лекар не представляваше заплаха за нас. Той се яви единствено за да потвърди, че Травис е мъртъв. Показанията му не предизвикаха спор. Морган и аз се отпуснахме.
Следващият свидетел беше експертът по балистика. По средата на неговите показания вратата зад мен се отвори и аз инстинктивно се обърнах. Възрастна бездомница седна шумно на една пейка до красива телевизионна репортерка. Експертът говори безкрайно и все още не бе слязъл от свидетелското място, когато прекъснахме заседанието за обедната почивка.