– В бъдеще… – Той замлъкна и ме посочи с пръст. Вените на врата му пулсираха. – В бъдеще подготвяйте свидетелите си така, че да не се стига до такива абсурдни ситуации в съда. Ако подобно нещо се случи отново, няма да се поколебая да ви изправя пред съвета на Адвокатската колегия. Не си позволявайте повече грешки, сър.
Изчервих се, усещайки интензивното присъствие на журналистите и телевизионните репортери зад себе си. Почувствах как кръвта нахлува в лицето ми и то стана яркочервено като на съдията. Исках да се извиня повторно и да обясня, че не съм очаквал, че ще се стигне дотук. Щях да обещая, че няма да допусна подобно нещо друг път. Преди обаче да успея да изрека каквото и да било, Дан Морган изрева:
– Ооо!
Той бавно се изправи и аз бях сигурен, че всички очи в залата са приковани в него.
– Ако съдът позволи – каза той, – бих искал да напомня на негова светлост, че мистър Менчака не е свидетел на мистър Маккензи.
Лицето на съдията почервеня още повече, а Морган продължи:
– Мистър Маккензи зададе един съвсем безобиден въпрос по време на кръстосания разпит. Негова светлост вероятно си спомня, че именно мистър Хаузър прекара повече от час в задаване на мъчителни и подробни въпроси, отнасящи се до събития, които в по-голямата си част не ни казват нищо. Смятам, че щом мистър Хаузър е подготвил своя свидетел да ни отегчава толкова успешно и дълго, мистър Хаузър следва да бъде помолен да инструктира свидетелите си да не ни занимават със своите хипотези за случилото се, ако, разбира се, подобна забележка не е в тежест на съда.
Морган обърна гръб на съдията и погледна към пейките зад себе си. Един репортер от „Аризона Рипъблик“ му се усмихна, а Морган му намигна. Забелязах как и без това поруменялото лице на Макс Хаузър се изчервява още повече. Тогава видях, че съдията е напуснал залата.
Морган тъкмо бе прибрал документите в куфарчето си, когато Макс Хаузър се приближи до него.
– Проклето копеле – изсъска той.
Морган се наведе, извади от чорапа си пакет цигари и сложи една в устата си. Направих няколко крачки, за да застана между тях, но когато наближих, Морган намести цигарата, запали я и остави едрия мъж в гъст облак дим.
На тротоара отвън Морган промърмори нещо. Единствената дума, която успях да доловя, беше „задник“.
– Вероятно просто е изнервен – предположих. – Едва ли щеше да те обиди така, ако наистина беше сигурен в победата си.
– Нямах предвид Хаузър – отвърна Морган. – Мислех си за гадния съдия.
64
В изпълнение на грубо изречената заповед на Морган се срещнах с него за вечеря в седем и половина в клуб „Аризона“.
– Благодаря – казах, когато стигнахме до масата.
– За какво? – попита той.
– За това, че днес ме измъкна от неприятната ситуация в съда.
– Ааа! – Той се закикоти. – Мисля, че старият Хуан привлече вниманието на съдията.
– Обзалагам се, че е така – отвърнах.
– Онзи дебелак подскачаше пред тях като обезумял, сякаш криеше нещо. С такова поведение се губят дела. Наистина го вярвам.
– Благодаря – повторих. – Съдията ме хвана натясно.
– Ха! – изсмя се Морган. – Въобще не му обръщай внимание. Тоя нещастник би направил всичко, за да ни злепостави. Просто трябва да се примирим. Което обаче не означава, че сме длъжни да приемем всяка негова глупост.
Изчаках Морган да изпие по-голямата част от бирата си, преди пак да повдигна старата тема.
– Какво ще правиш с кръстосания разпит на Рита? – попитах накрая. – Мислех си, че довечера бих могъл да ти помогна при подготовката.
– Тя няма да се яви – отвърна той. – Затова Хаузър печели време с другите свидетели. Не е успял да я открие. – Морган затвори очи и изви главата си леко настрани.
– Всичко наред ли е? – попитах.
– Просто малко главоболие. Ще отмине. Ей, Мейсън, ще ми донесеш ли аспирин и един стек? И още бира.
Заех се с огромната пъстърва и наблюдавах как стекът на Морган изстива, докато той мълчаливо съзерцаваше светлините на града. От време на време правеше по някоя гримаса и аз бях сигурен, че аспиринът не е излекувал онова, което го измъчваше. Поглъщах рибата и отпивах от виното, разсъждавайки над всички истории, които бях чувал за приготовленията на Даниъл Морган преди процес. Ако другата страна по делото призовеше петима свидетели, Морган би се подготвил да подложи десет на кръстосан разпит. Ако някой злонамерен свидетел се окажеше опасен, Морган би проучил всичко, казано от него до този момент, всяко негово действие, всяко противоречие или компромат, всяко нещо, което би могло да го злепостави, дискредитира, обърка или унижи… Но вместо това той седеше в хладната аризонска вечер, петата по ред от новата година, гледаше към Норт Сентръл Авеню и ме уверяваше, че не бива да се притесняваме, тъй като той има усещането, че Рита няма да се появи.