– Да, мистър Морган. Съжалявам, че ви прекъсвам, но мисис Едингтън вече е била подложена на кръстосан разпит от мистър Хаузър.
– Но не е била разпитана от името на Миранда Едингтън.
– Почакайте, мистър Морган. Показанията са били дадени, когато мисис Едингтън и вие, сър, сте искали да докажете, че Миранда Едингтън е виновната страна по делото. Тогава интересите на мистър Хаузър са били идентични с тези на вашата клиентка сега.
– Той не беше неин адвокат.
– Не разбирам къде е разликата.
– Разпитът му беше безполезен.
Хаузър се извърна рязко.
– Той би трябвало да се срамува, ваша светлост – каза Морган, без да сваля поглед от обвинителя. Хаузър се изчерви.
– Е – заяви съдията, – известно ми е, че вие адвокатите умирате да се заяждате помежду си. Всички си имате своята гордост. Своята собствена арогантност…
– Арогантност? Глупости! Той е некадърен! Защо, мислите, че спечелихме първия път? Трябва да му отнемат разрешителното. Онова, което направи, не може да се нарече кръстосан разпит!
Хаузър тръгна към Морган, а аз дръпнах бързо Миранда в ъгъла. Приставът успя да се намеси между двамата юристи, преди да започнат да си разменят юмруци. Когато нещата се поуспокоиха, съдията изпробва друга тактика.
– Мистър Морган, ще ви кажа кое според мен отличава настоящото дело и го прави по-подходящо за предложенията на мистър Хаузър от всички други случаи, цитирани в неговата справка. Вие сте адвокатът, извлякъл показанията от мисис Едингтън, които мистър Хаузър предлага да прочете днес. Имали сте моралното задължение да не допускате лъжесвидетелство. Не е уместно сега да протестирате срещу показания, които очевидно вие сте съчинили!
– Не съм ги съчинил!
Преглътнах и си спомних колко внимателно Морган бе подготвил сцената за представлението на Рита.
– Вие сте ги извлекли от нея, мистър Морган. Имали сте моралния дълг да не го правите, освен ако не са били истина. А ако са били истина, тогава те все още са истина и един нов кръстосан разпит само би изопачил истината.
– Вие тълкувате грешно моралния ми дълг, казвайки, че не е трябвало да допускам лъжесвидетелство! – извика Морган. – Моят дълг е да не допускам показания, за които съм знаел, че са лъжесвидетелство.
– Това, сър, е едно доста жалко разграничение! – изкрещя в отговор съдията.
– Ваша светлост, сега знаем неща, за които не подозирахме тогава. Бих могъл да ги използвам, за да докажа, че тя е излъгала. Но нямам възможността да го направя, защото не съм в състояние да разпитам един безжизнен документ.
– Е, щом разполагате с факти, които потвърждават, че мисис Едингтън е излъгала, предполагам, че можете да докажете вината ѝ с помощта на външни доказателства.
– Нямаме свидетели, ваша светлост.
– В такъв случай ми се струва, че можем да пренебрегнем вашето възражение.
Морган беше изумен, а съдията се обърна към Хаузър.
– Готов ли сте да прочетете преписите от показанията на двете жени?
– Да, господин съдия.
– Тогава повикайте обратно заседателите. – Елдън Фелпс направи кратка пауза. – А сега, мистър Морган, не виждам как бих могъл да скрия от тях случилото се до момента.
Съдията разказа на съдебните заседатели всичко за първия процес и те приковаха очи в нашата маса. Някои от тях гледаха към момичето до мен, но повечето изучаваха мъжа, който седеше от другата страна на детето. Неговата челюст се движеше неконтролируемо и той се бе втренчил в човека е черната тога. Погледите, които заседателите отправяха към Морган, приличаха доста на онези, които Морган пращаше към съдията.
Макс Хаузър не прочете преписа от показанията на Рита. Той повика една млада жена от неговия офис, която зае свидетелското място и изчете отговорите на Рита, след като Хаузър ѝ зададе въпросите на Морган. Жената, която далеч не бе толкова красива като Рита, изпълни безупречно ролята си на свидетел. Въпреки че не успя да се разплаче на подходящите места, думите ѝ звучаха еднакво достоверно, колкото и тези на Рита по време на оригиналното ѝ представление. Забелязах, че Хаузър чете по-добре въпросите на Морган от своите собствени.
Докато слушах как младата жена, облечена в син костюм от габардин, изрича думите на Рита Едингтън, постепенно осъзнах какво наистина се бе случило. Бяха ни отнели правото да подложим Рита на кръстосан разпит. Лишиха ни от възможността да я атакуваме с всички факти, които знаехме за нея и Джоана Барнс, и да я попитаме откъде е купила шала си. Не разполагахме с конкретни доказателства, които свързваха Рита с Джоана Барнс и нейното лъжесвидетелство. Можехме единствено да изненадаме Рита и да оставим съдебните заседатели сами да преценят държанието ѝ. Ако те бяха видели същата реакция, на която станах свидетел по-рано, щяха да узнаят истината.