– Боже, видя ли това?
Той посочи стената зад нас. На нея висяха множество снимки. Галахър ме дръпна по-близо. На тях се виждаха хора, екзекутирани в Аризона. По-новите представляваха затворнически снимки – от онези, които се срещат в пощенските станции. Предположих, че мъжете са свършили в газовата камера. По-старите направо показваха затворници, висящи на бесилото. Повечето от тях имаха торби на главите си. Други нямаха. Един от обесените беше с изваден навън език. Въжета, сплетени като примки на палач, ограждаха снимките на обесените. В средата висеше портрет на жена, стар дагеротип. Жената изглеждаше примирена и строга и ми напомняше на моите предшественици мормони.
– Смяташ ли, че не са искали да покажат снимка на обесена жена? – предположих.
– Не – отвърна Галахър. – Знам за този случай. Само да се сетя. Как се казваше тя? – Той щракна с пръсти, опитвайки се да си спомни. – По дяволите, забравих името ѝ. Тя е единствената екзекутирана жена в Аризона. Когато я обесили, главата ѝ се откъснала. Нямало е какво да снимат.
– Няма ли да е странно – промълвих, – ако се окаже, че примките са били използвани при обесването на тези хора?
– Виж – отговори Галахър и посочи стената. От някои въжета стърчаха изсъхнала човешка плът и косми.
Обърнах се. Тайрон Роубък седеше в газовата камера, чиято врата сега бе затворена. Над телефона до лоста висеше часовник. Той показваше точно девет без две минути. Погледнах към Морган. Сълзите му бяха изчезнали.
– Има ли шанс губернаторът да спре екзекуцията? – попитах Галахър.
– Това копеле? – отвърна той.
Галахър отиде до Морган, а аз се втренчих в часовника. Един въпрос не ми даваше мира – можех ли да гледам? Веднъж бях видял как умира човек. Имам предвид самия момент на смъртта. Издъхването му. Беше също чернокож, морски пехотинец, тежко ранен. Докараха го с хеликоптер на кораба. Сложиха го да легне на едно място на палубата, отделено за ранените. Тогава реших, че ще гледам, ако войникът умре, дори и само за да кажа, че съм бил свидетел на този кратък миг, в случай че останех жив. Спомняйки си това, предположих, че ще мога да понеса екзекуцията на Тайрон Роубък.
Изтече една минута. Погледнах Морган и Галахър, които стояха един до друг. Галахър сложи ръка на рамото на Морган. Лицето на Том бе изгубило цвят. Оставаха още трийсет секунди. Питах се дали телефонът няма да звънне. Може би губернаторът ще се обади. Наблюдавах движението на стрелките. Телефонът звънна и надзирателят вдигна слушалката, за да чуе заповедта на директора. Тайрон Роубък подскочи на стола. Погледна надзирателя, но той не му отвърна, а просто дръпна лоста. Роубък се обърна към Морган и вдигна леко ръката си, за да му отдаде почит. Морган направи същото. Роубък се облегна назад и си пое въздух, първо през носа, а после дълбоко през устата.
Не мога да кажа нищо повече за Тайрон Роубък, защото в този момент извърнах глава. Не исках да гледам. Вторачих поглед в бледозелената стена, докато не чух ужасен звук. Когато се обърнах, видях как Дан повръща на зеления линолеум. Галахър изкрещя:
– Помогни ми да го изкарам оттук!
20
Галахър запали колата и даде на заден, за да излезе от паркинга на затвора. Седях отзад, заел обичайната си позиция. Морган, който беше на предната седалка, качи краката си на арматурното табло и пъхна глава между коленете си. Галахър го погледна неодобрително, но не каза нищо. Изведнъж Морган сви крака назад и със силен животински рев изрита предното стъкло.
Галахър удари спирачки.
– Боже господи, Дани!
Морган се обърна към мен, погледна ме свирепо и извика:
– Не можем да позволим на онова дебело фашистко копеле да осъди Рита Едингтън!
Продължихме пътя си през Чандлър, а на Галахър му беше много трудно да вижда през счупеното стъкло. Никой от нас не продума, докато не доближихме Бейзлайн Тавърн. Морган нареди:
– Отбий тук, имам нужда от нещо за пиене.
Погледнах часовника си, който показваше едва единайсет. Галахър се вторачи в Морган с още по-голяма загриженост, отколкото при счупването на стъклото. Въпреки това той зави към покрития с чакъл паркинг. Когато влязохме в заведението, ни удари натрапчивата миризма на застояла бира. Заехме места до джубокса. Единствените други клиенти бяха мъж и жена в ъгловото сепаре, които бяха напълно погълнати от разговора си. Носеха каубойски ризи, ушити от един и същ плат, и подхождащи им каубойски ботуши.
Галахър поръча чаша кафе, а аз – бира. Тогава, за пръв път, откакто го познавах, Морган поръча нещо различно от кутийка бира.