Като взе това решение, той поръча още една бира. Морган се пошегува със сервитьора и за миг си помислих, че ще смени темата. Бирата бе започнала да му действа и той изглеждаше развеселен. Но не за дълго. Само след секунди отново заговори за делото.
– Рита е всичко, което имаме – заяви той. – Онези психиатрични глупости са само за заблуда на противника. Те могат да послужат на съдебните заседатели като претекст за освобождаването ѝ, в случай че поискат да го направят. Ако ѝ повярват, печелим. Ако решат, че лъже, губим. Толкова е просто. – След известно време той продължи: – По дяволите, трябва да поговоря с нея, за да я подготвя. – Не отвърнах нищо, тъй като стана ясно, че той говори на себе си и не очаква аз да се намеся. – Искам да приключа с прекия ѝ разпит до пет часа в петък следобед – каза той. – Показанията ѝ трябва да улегнат в главите на съдебните заседатели през уикенда. Така Хаузър ще има два пълни дни да се подготви за кръстосания ѝ разпит, но ако разполага с нещо разобличаващо, той вече го има. Един уикенд повече няма да му помогне особено. Какво ще кажеш?
– Струва ми се, че е важно – отвърнах – хората да имат време да осмислят казаното от нея, преди някой да го оспори.
– Наистина го вярвам, Дъг. Ако човек чуе нещо и помисли над него, преди то да бъде оспорено, обикновено го приема за истина. А колкото по-дълго нещо остане неопровергано, толкова по-трудно е да убедиш някого, че е лъжа.
– Не знам нищо за кръстосания разпит – признах на Морган.
– Правило номер едно – заяви той високо и с блясък в очите. – Никога не задавай въпрос, ако не знаеш предварително отговора. Дори да забравиш останалото, винаги помни това. Правилото е основно и за прекия разпит. Разликата е, че е много по-трудно да го спазиш по време на кръстосан, защото свидетелите често са злонамерени и отказват да отговарят на въпросите както ти искаш. Трябва да ги принудиш да дадат желания от теб отговор. Или да докажеш, че лъжат. – Той се втренчи в мен сякаш за да се увери, че съм разбрал.
– Имам чувството, че е по-лесно на теория, отколкото на практика – предположих.
– И си дяволски прав. Най-трудното е да приложиш правилото.
– Ти как успя?
– Франк ме научи на повече неща от всеки друг. Като завърших право, започнах работа в кабинета на окръжния прокурор. В онези дни те хвърляха в съда още на първия ден. Загубих първите две дела, по които бях обвинител – едното за изнасилване, а другото за нанасяне на тежка телесна повреда. Адвокат по двата процеса беше старият Ангъс Макбрайд – мазно, безскрупулно копеле. Нямаше начин да не го харесаш, но си беше голям мръсник. Призова един и същ експерт за свидетел по двете дела. Не си спомням името му, но той беше още по-зъл от стария Ангъс, същинска вавилонска блудница. Прегази ме като цяла танкова дивизия. И не можах да направя нищо. – Морган се спря и си пое дълбоко въздух. – Нека ти кажа едно. Няма по-гадно чувство на този свят от това да стоиш в съдебната зала и да наблюдаваш как делото ти се проваля, защото някакъв свидетел бръщолеви безсрамни лъжи, а ти не можеш да го докажеш. – Той направи кратка пауза, за да си спомни къде е прекъснал историята си. – Както и да е, един ден Франк Менендес видя как ме унищожават. Казах му колко ми е неприятна ситуацията и той ме повика в кабинета си. Даде ми няколко книги за водене на кръстосан разпит. Не научих много от тях. Съветите му ми помогнаха повече.
– А какви бяха те?
– Редица неща, на които адвокатите се учат в съда след известно време. – Морган ми разказа какво е усвоил от други колеги и съдии. Обясни ми разликата между пряк и кръстосан разпит. – При кръстосания разпит ти водиш разговора. Можеш да задаваш въпроси, които не само предполагат определен отговор, но и го изискват. Това е всичко. Принуждаваш свидетеля да каже онова, което искаш. Не го оставяш да се измъкне.
Морган ми изброи средствата, с които се постига последното. Спомена, че е хубаво да се съкращават въпросите, така че да са прости и да принудят човека да отговори с „да“ или „не“. Разясни ми как се контролира свидетелят, като се слага примка около врата му и се държи изкъсо въжето. Описа как се посочва наличието на некомпетентност, пристрастност, предубеденост или корупция, както и начините, по които се извличат признания за извършени правонарушения.
– Трябва да се опиташ да убедиш съдията или съдебните заседатели, че свидетелят не знае за какво говори или, още по-лошо, че лъже безсрамно. – Той изпи бирата си и поръча по още една за двамата. После се замисли. – Но знаеш ли какво? – попита накрая. – Почти всеки, заел свидетелското място в съдебната зала, не говори истината.