– Възразявам!
– На какво основание, мистър Маккензи? – настоя да узнае съдията.
Така се озовах пред Хенри Пенрод и останалите в залата, съзнавайки, че нямам представа защо съм се изправил, а още по-малко защо съм си отворил устата. Погледнах мъжа с черната тога, който седеше над мен, и се опитах да си поема въздух. Усетих как лицето ми пламва, сведох очи към масата и започнах да разучавам жилките на дървото. Изведнъж някой пъхна жълт бележник пред мен. Без да мисля, прочетох на глас думите, написани с едрия и ясен почерк на Морган.
– „Въпросът е подвеждащ, ваша светлост.“
– Приема се.
Бях напълно сигурен, че никой освен мен и Морган не бе усетил тръпките, които ме побиха по цялото тяло, и силното треперене в колената ми.
Хаузър заяви, че няма повече въпроси към Хуан Менчака. Все още стоях прав, треперех и гледах към Хуан през огромното помещение, когато чух съдията да казва:
– Мистър Маккензи. – Обърнах се към него с разсеян поглед. – Тъй като вие възразихте, предполагам, че ще задавате и въпросите от името на защитата.
В мига, в който съдията изрече последното, гласът ми отново прозвуча в залата.
– Мистър Менчака, като вземем предвид какво сте видели и чули онази сутрин, не можете да кажете със сигурност дали Рита или Миранда Едингтън е произвела изстрелите. Нали така?
Без ни най-малко колебание Хуан отвърна:
– Точно така. Еднакво вероятно е Миранда или Рита да го е извършила.
– Възразявам! – изригна Хаузър. – Настоявам съдебните заседатели да бъдат призовани да не вземат предвид този отговор!
Бях смаян, но не толкова от бурната реакция на Хаузър, колкото от отговора на Хуан. Опитах се да преценя до каква степен старият ми приятел бе надминал очакванията ми, както и силата на думите му в подкрепа на теорията на Морган, на която той така и не вярваше. Знаех едно: Хуан не само изпълни малката ни уговорка, която бе скрепил с леко кимване, признавайки собственото си незнание, но и бе заявил пред съдебните заседатели, че е твърде вероятно Миранда да е извършила убийството. И го бе сторил само минути след като Хаузър го накара да потвърди колко добре познава семейство Едингтън.
Зачаках мълчаливо, а съдията погледна към Хуан, Хаузър и съдебните заседатели, след което се втренчи в тавана. Спомних си за вечерта в клуб „Аризона“, когато подпийналият Морган бе казал, че всички лъжат. „Едно нещо важи за всеки процес. Залозите са прекалено високи. Хората вземат нечия страна и се обединяват в отбори.“ Сетих се за справедливото ни възмущение от съдебния лекар, който бе отказал да се съгласи с Морган на предварителното изслушване. Помислих си, че Морган може и да е бил пиян онази вечер, но все пак имаше право. Знаех също, че макар и Хуан да бе призован от Макс Хаузър, той се беше превърнал в мой свидетел. Присъедини се към отбора ни, давайки показания в наша полза.
Опитах се да предвидя въпроса, който Макс Хаузър щеше да зададе на Хуан. Кои от аспектите, изброени от Морган, възнамеряваше да използва? Предубеденост, предположих. Да. Предубеденост. Очаквах да каже: „Вие сте приятел на адвокат Маккензи, нали, мистър Менчака? Вземали сте го със себе си с овцете в планината. Учили сте го да лови риба и да връзва стръвта. Отнасяли сте се с него като със сина, когото никога не сте имали, защото сте го харесвали, а истинският му баща винаги се е грижил Ферис Едингтън да се държи добре с вас и да ви плаща навреме. Не е ли вярно, мистър Менчака?“ Разбира се, че беше вярно и именно заради това моят стар приятел бе изопачил истината при отговора на най-важния въпрос, който някога му бяха задавали.
Но Хаузър не знаеше за тези неща. Нито пък съдията или съдебните заседатели. Единствено аз знаех за тях. И Морган. Той знаеше също. За миг се зачудих дали не е очаквал реакцията на Хуан. Погледнах към него, а той седеше на масата с искрящи очи и дори не се опитваше да прикрие злорадата си усмивка. Докато наблюдавах ехидната му гримаса, си спомних за ценния съвет на Чет Джонсън. „Понякога ще се отнася с теб като с мекотело“, бе казал той. Обърнах се към съдебните заседатели. Очите им бяха втренчени в Хуан. Младият мъж на първия ред – името му бе Колдуел – вече не дъвчеше дъвката си. Мисис Мендоса, единствената жена, останала след приложената от Морган тактика, поклати едва забележимо глава. Гай Бъкли, пилотът от селскостопанската авиация, се заклати напред-назад на стола си.
Съдията размишляваше над възражението на Хаузър. Накрая прокурорът заяви:
– Ваша светлост, въпросът съдържа отговора в себе си. Мистър Менчака изразява мнението си по най-съществения въпрос в този процес. Така влияе на преценката на съдебните заседатели.