– Да – разреши възрастният мъж.
– Занеси го, Дъг. Провери дали не си спомнят да са го продали на някого от семейство Едингтън или на мексиканката Росана Тревисо.
Сгънах прилежно бодито в чантата си и тръгнах, а Морган извика след мен:
– Внимавай много с етикетите от лабораторията!
Отправих се нагоре по Адамс Стрийт и стигнах до „Суицърс“. От другата страна на улицата бяха приключили със строежа на новия хотел „Адамс“. Зачаках нервно в магазина, докато едрата продавачка, облечена с бледожълта блуза, обслужваше двама клиенти. Накрая тя се обърна към мен. Никой не би я нарекъл красива. Може би симпатична. И със стил въпреки пълнотата. На пищния ѝ бюст висяха чифт очила за четене, окачени на златна верижка.
– С какво мога да ви помогна?
– Аз съм един от адвокатите по делото „Едингтън“.
– Да, четох за него във вестниците.
– Трябва да разбера дали някой тук е продал едно боди.
– Да. – Тя въздъхна, създавайки впечатление за странна примиреност.
Жената се казваше Лора Скот, а когато я заведох в съда, я помолих да изчака на една пейка в коридора, след което влязох в залата и се опитах да прошепна на Морган какво съм научил. Той изслушваше показанията на някакъв свидетел и ме накара да замълча. Подаде ми жълтия бележник, където бе успял да надраска думите: „Напиши го.“ Морган прочете съобщението ми и добави отдолу: „Отиди до кабинета на секретаря от другата страна на улицата / Да издаде призовка на нейно име / Донеси призовката и я дай на жената / Не я оставяй да се измъкне!“
После Морган написа: „Съдебен лекар“. Присвих очи, за да покажа, че не разбирам, а Морган кимна по посока на мъжа, който бе заел свидетелското място. Доктор Уолас говореше за раните, предизвикани от влизането и излизането на куршумите. Пред себе си имаше лист хартия, който приличаше на доклад от аутопсията, и лекарят обясни как са били разкъсани аортата и левият бял дроб. Един куршум бе поразил перитонеума, а друг бе заседнал в бедрото на жертвата. Последваха обяснения за положението на ребрата и медиалната аксиларна линия. Преди да успея да изляза, Травис Едингтън бе мъртъв.
Същата вечер, след като връчих призовката на мисис Скот и Морган я принуди да обещае, че ще се яви в кабинета му на съмване, ние двамата отпътувахме към Меса, за да вечеряме. Храната в клуб „Аризона“ бе омръзнала на Морган. Спряхме се на ресторант „Ел Чаро“ на Мейн Стрийт. В Меса имаше две заведения с това име. В по-новото на Кънтри Клуб Драйв, близо до бащината ми къща, имаше фонтан във фоайето, елегантни маси и маслени картини по стените. Старият ресторант не беше толкова изискан. Седнахме в едно сепаре до джубокса, на маса с мушама на точки, оградена с метален кант. На места линолеумът на пода беше толкова протрит, че се виждаше циментът отдолу. Гостите, които седяха на бара, говореха на испански. Барманът крещеше доста, а от стария джубокс се носеше силна мексиканска музика.
– Тук сервират най-вкусната храна на света – каза Морган. Веднага се съгласих и поръчах две бурито със зелено чили и бутилка бира.
Морган не бе споменал за Лора Скот и нейните показания, откакто напуснахме съдебната палата. Всъщност той не бе продумал през целия път от Финикс. Но когато седнахме на масата и изпи половин бутилка бира, той се отпусна.
– Кажи ми отново какво ти разказа жената.
– Увери ме, че Травис Едингтън е купил бодито на една мексиканка, която не говорела добре английски.
– Откъде знае, че е бил Травис?
– Когато Травис бил малък, майка му често го водила в „Суицърс“, като пазарувала.
– А защо мисли, че Травис е купил бельото за мексиканката? Може би е искал да го подари на друга? Например на Рита.
– Не – отвърнах.
– Защо?
– Момичето предположило, че мисис Скот не ги гледа, и се сгушило в Травис. Целунала го, а той ѝ отвърнал със същото. А и тя избрала бодито.
– О! – възкликна Морган и довърши бирата си. – И какво е правил с момичето, Дъг? С мексиканката?
– Предполагам, че е… – Търсех деликатна дума, за да опиша авантюрата на сина на мъжа, който се грижеше за моята издръжка през по-голямата част от живота ми.
– Чукал я е – заяви Морган и ми спести усилията да изрека заключенията си. – Живял е с дъщерята на един от работниците. Именно тя е посадила цветята в саксията. Трябваше да се досетя, по дяволите. Какво си мислех? Че Травис Едингтън изведнъж е развил огромен интерес към градинарството? Че неочаквано е открил женската страна в себе си? Трябваше да потърсим момичето, Дъг. Аз трябваше да го направя.
Докато Морган се разпалваше, аз изядох двете бурито, изпих бирата и отбелязах, че би било трудно да я намерим някъде в Сонора.