– Е, Хаузър определено я е открил!
Не казах нищо и поръчах още една бира и бурито, този път с червено чили, и независимо от гръмкото обещание на Морган, че ще отслабнем по време на делото, усетих как коланът започва да ми стяга. Забелязах също, че въпреки готовността си да даде на ресторанта пет звезди, Морган не докосна храната. Неговите енчилади изстинаха, а той пушеше, пиеше кафе и се ядосваше, че сам не е открил момичето на име Росана Тревисо.
– Нали знаеш, че Хаузър ще я използва срещу нас?
Преглътнах и се втренчих в него с празен поглед.
– Не ти ли казах, че гадното копеле крие нещо? Тя също ще бъде озлобена. Подготвен си за това, нали?
– Хаузър не беше ли длъжен да спомене за нея при предварителното представяне на доказателствата?
– Той е внимавал името ѝ да не фигурира в нито един документ. Така не е разполагал с нищо, което е могъл да ни покаже. – Докато той говореше, аз продължавах да ям. – Какво, по дяволите, ще каже тя, Дъг?
– Нямам никаква представа.
– Е, мога да те уверя в едно, Дъг. Ще бъде много гадно. – Мина известно време, а Морган изпълни въздуха с дим и изпи кафето си. – Кажи ми, Дъг – заговори той накрая. – Ако докажем, че Росана Тревисо е била в „Суицърс“ с Травис, това ще дискредитира ли Росана, или просто ще изглежда като мотив за Рита да го убие?
– Не знам – отговорих.
– Нито пък аз – каза Дан Морган. – Да се махаме оттук.
30
На следващата сутрин се събудих рано и когато погледнах през прозореца на изток, зърнах тясна бяла ивица над планинските върхове. Всичко останало беше черно. Като се изкъпах и облякох, ивицата се беше превърнала в тъмно оранжево кълбо и планините бяха станали пурпурни, а палмите се открояваха като черни силуети на фона на огнената светлина. Градът беше пуст и мрачен – навън нямаше дори вятър, а само пълна тишина. Когато се качих в колата, забелязах, че фордът на Морган го няма.
Малко по-късно седях в кафенето в сутерена на Луърс Билдинг, пиех кафе и отхапвах от кексчето, опитвайки се да се събудя напълно. Погледът ми се спря на първата страница на „Аризона Рипъблик“. Ококорих очи и отворих уста, когато за втори път видях името си във вестника. В десния долен ъгъл, под заглавието „Делото „Едингтън“, ден втори“, бе описан първият ден на свидетелските показания. В статията отново ме наричаха „адвоката от Финикс Дъглас Маккензи“. Не говореха за „младши адвоката в първата си година“ или „асистента на Даниъл Морган“. Не бяха използвали и думите „втори защитник“. „Вчера сутринта – пишеше в материала, – по време на кръстосания разпит, проведен от адвоката от Финикс Дъглас Маккензи, основният свидетел на обвинението Хуан Менчака заяви, че е твърде вероятно дъщерята на подсъдимата да е убила Травис Едингтън, член на известно фермерско семейство в региона. Мистър Менчака е единственият очевидец на случилото се в утрото на 21 октомври тази година…“
Спомних си за противоречивите ми чувства към Морган и неговите хитри манипулации, довели до показанията на най-важния свидетел на обвинението. После си помислих колко ли хора ще си вземат вестник тази сутрин. Докато препрочитах статията, простих на Морган веднъж завинаги.
Час по-късно отново се озовахме в съдебната зала и зачакахме – Морган, напрегнат от предстоящата поява на Росана Тревисо, аз, доволен от току-що придобитата си известност, и Рита Едингтън, потънала в тиха депресия. Явно убеден, че Лора Скот ще ни подсигури дискредитирането на Росана като свидетел, Морган я бе скрил в кабинета на съдебния секретар. Той ми бе казал, че не иска Росана Тревисо да забележи, че сме я открили. В това състояние чакахме вратите на съдебната зала да се отворят и в залата да влезе мексиканката, от която толкова се страхувахме.
Но тя не дойде. Вместо нея се яви експертът по балистика. В продължение на един час, който ни се стори цяла вечност, Хаузър го накара да установи онова, което всички вече знаехме – факта, че куршумите, убили Травис Едингтън, са дошли от револвера на Рита.
– Нямам въпроси – заяви Морган и вещото лице слезе невредимо от свидетелското място.
След него влезе експертът по пръстови отпечатъци, който ни обясни за наличните скрити и явни отпечатъци, както и за браздите, ивиците, извивките и методите на сравнение. Той ни увери, че Рита Едингтън е стреляла с оръжието. Морган реши да го подложи на кръстосан разпит.
– Вие заявихте, че Миранда Едингтън също е използвала револвера, нали?
– Да. Точно така.
– Не разбирате ли, сър, че основният въпрос тук не е дали двете жени са стреляли с оръжието, а коя от тях го е направила в един определен момент?