– Възразявам – каза Хаузър, без да се изправи.
– Приема се.
– Нека се изразя по друг начин, мистър Съливан. Работата, която сте свършили по това дело, не ни помага да определим коя от двете жени, чиито пръстови отпечатъци сте открили върху оръжието, е застреляла мистър Едингтън. Прав ли съм?
– Възразявам.
– Отхвърля се. Отговорете на въпроса, мистър Съливан.
– Да, прав сте – отвърна свидетелят. – Не мога да кажа коя от тях е убила мистър Едингтън.
– Тогава ще ни обясните ли какво изобщо правите тук?
– Възразявам! – изкрещя Хаузър. – Мистър Морган знае колко недопустимо е държанието му.
– Приема се – заяви съдията твърдо.
– Е, ако разбирам добре – продължи Морган, преди останалите гласове в залата да затихнат, – вие не сте в състояние да ни кажете нещо повече от експерта по балистика. Нали знаете, онзи мъж, когото мистър Хаузър разпитва повече от час на свидетелското място, преди вие да дойдете?
– Възразявам!!! – Хаузър вече крещеше и беше почервенял от яд.
– Приема се. Знаете, че поведението ви е неприемливо, мистър Морган.
– Мисля, че да, ваша светлост. – Морган говореше на съдията, но погледът му беше прикован в съдебните заседатели. – Но не проумявам едно, господин съдия. Защо през цялото време изслушваме показания, които нямат нищо общо със същността на този процес?
– Достатъчно, мистър Морган – каза Хенри Пенрод. Гласът на съдията беше много тих и спокоен. Със сигурност осъзнаваше, че моят ментор е отишъл толкова далеч, колкото е възнамерявал.
– Нямам повече въпроси – заяви Морган и погледна към съдебните заседатели. Той седна обратно на масата и ми намигна. После се обърна пак към заседателите. Не съм напълно сигурен, тъй като видях само буйната му коса, докато седеше с гръб към мен, но си мисля, че Морган намигна и на тях. Казвам това, защото двама или трима му се усмихнаха.
– Призовавам Джон Камачо! – извика Макс Хаузър, все още разярен от острата размяна на реплики.
Изминаха още много сутрини и следобеди. Хаузър бавно и обстойно представи същите доказателства, с които ни бе запознал на предварителното изслушване. Той призова братята Камачо, човека от „Питърсън Брадърс“, който бе продал на Рита револвера, помощник-шерифа, докладвал за хода на разследването, техническото лице от съдебната лаборатория, провело парафиновите тестове, както и всички останали свидетели. Спомням си, че Джони Камачо още веднъж разказа как Миранда застреляла птицата на жицата и как тя паднала мъртва на земята.
Спомням си също, че подскачах леко всеки път, когато някой от свидетелите напускаше мястото си, и въздъхвах с облекчение, щом се окажеше, че Росана Тревисо не е следващата. Подскочих и когато една вечер, на път за офиса, Морган ме попита:
– Какво, по дяволите, ще каже мексиканката?
– Не знам – отвърнах.
– Сигурно я пази за последно – изпъшка Морган раздразнено. – Определено е важен свидетел. Рита никога не е чувала за нея. Няма и представа коя е тя.
Следващата сутрин Хаузър призова служителя от туристическата агенция. Казваше се Джордан Померой.
– Мистър Померой, ще ви покажа два документа, маркирани като веществени доказателства номер петнайсет и шестнайсет на обвинението. Разпознавате ли ги?
– Да, сър.
– Ще ни обясните ли какво представляват?
– Това са двата самолетни билета, които продадох на Рита Едингтън – единият беше за нея, а другият – за дъщеря ѝ.
– За полет до остров Кюрасао в Карибско море на двайсет и първи октомври следобед?
– Да.
Билетите еднопосочни ли са, мистър Померой?
– Да.
– Предлагам веществени доказателства петнайсет и шестнайсет да бъдат приложени към свидетелските показания.
– Нямам възражения.
– Доказателствата са приложени.
– Нямам повече въпроси.
Морган се изправи и застана пред нашата маса.
– Мистър Померой, чия беше идеята за заминаването на мисис Едингтън за Кюрасао?
– Предполагам, че беше моя.
– Ще обясните ли това на съдебните заседатели?
Джордан Померой разказа за специалната промоция, предлагана от Холандските Антили с цел поощряване на туризма. Мисис Едингтън искала да замине за малко с дъщеря си, а той ѝ предложил екскурзия на изгодна цена. Единственото условие било мисис Едингтън да купи билетите за връщане, щом пристигне в Кюрасао.
– Мистър Померой, как бихте коментирали предположението, че мисис Едингтън е планувала да замине за Карибите, без да се върне? То не противоречи ли на вашите обяснения за продажбата на билетите?