– Кой беше там?
– Мистър Едингтън. Травис Едингтън.
– Имаше ли друг?
Тя кимна, но се усети и каза:
– Да.
– Кой?
Момичето вдигна дебелия си пръст и посочи Рита, а докато държеше изпъната напред ръката си в знак на обвинение, мисис Едингтън просто я гледаше. Потърсих някаква реакция – изненада, враждебност или страх. Но не видях нищо. Ако тюркоазните очи, приковани в мексиканката, издаваха нещо, то беше единствено добронамерено любопитство.
– Ще разрешите ли да впишем в протокола, че свидетелката е разпознала подсъдимата Рита Едингтън?
– Разрешавам – отвърна съдията.
– Мис Тревисо, мистър и мисис Едингтън видяха ли ви, докато стояхте зад къщата?
– Не.
– Чухте ли някого от тях да говори?
Мексиканката пак посочи Рита.
– Мисис Едингтън ли каза нещо? – попита Хаузър, за да се увери.
– Да.
– На мистър Едингтън ли говореше?
– Да.
– Мис Тревисо, искам да споделите с тези хора какво е казала тя на мистър Едингтън.
Свидетелката се обърна нервно към съдебните заседатели.
– Каза: „Никога не ме докосвай повече. Ще те убия.“
Мистър Колдуел отново спря да дъвче дъвката си. Заседателите погледнаха към Рита, а по тялото ми преминаха леденостудени тръпки. Сега аз исках да изритам Морган под масата, за да протестира. Думите на Росана бяха в наша вреда. А със сигурност и безсрамна лъжа и аз имах желанието да скоча на крака и да изкрещя това, но Морган седеше със спокойно и безизразно лице, сякаш нищо не се бе случило. Така изглеждаше и Рита.
Росана Тревисо добави, че се е разтревожила, когато Рита заплашила Травис, че ще го убие. Тя заобиколила къщата и звъннала на входната врата, а Травис най-накрая отворил. После той отишъл с нея при баща ѝ, за да се погрижи за развалената помпа.
– Нямам повече въпроси – съобщи Максимилиан Хаузър.
Морган се изправи. Спомних си въпроса, който ми бе задал няколко вечери преди това, докато поглъщах последната хапка от буритото си. „Ако докажем, че Росана Тревисо е била в „Суицърс“ с Травис, това ще дискредитира ли Росана, или просто ще изглежда като мотив за Рита да го убие?“ Не знаех за намеренията на Морган, но бях убеден, че е прекарал много часове в обмисляне на решението си.
– Какви бяха отношенията ви с Травис Едингтън? – попита той.
Момичето погледна подозрително Морган.
– Не разбирам.
– Вие сте се срещали с Травис Едингтън и друг път, освен когато сте го помолили да поправи помпата, нали?
– Не разбирам.
– Били сте много близки, нали?
Този път Росана Тревисо не продума. Тя просто вдигна ръка, за да покаже, че не схваща въпроса му.
– Вие и Травис – amor? – Морган забоде пръст в гърдите си и добави: – Su corazon? Verdad?
Грозното момиче се провикна:
– Не! Не! Не!
Хаузър изкрещя:
– Възразявам!
– Мисля, че е по-добре да говорим на английски, щом в залата няма преводач – заяви съдията.
Погледнах към съдебните заседатели. Повечето изглеждаха леко смутени, сякаш са чули нещо, което не е трябвало да узнаят. Но Гай Бъкли погледна към свидетелката, а после към Рита и Морган, и поклати глава. Жестът му означаваше, че той не вярва някой мъж, женен за Рита Едингтън, да е преспал с Росана Тревисо.
Морган сложи куфарчето си на масата. Росана Тревисо го наблюдаваше как бавно го отваря. Той извади отвътре бодито, все едно изтегляше меч, а Росана се сви на свидетелския стол. Морган задържа за миг бельото и се приближи към нея. Росана се отдръпна още по-назад, а съдейки по изражението на лицето ѝ, той държеше змия в ръцете си. Гай Бъкли видя реакцията ѝ и ококори очи. Морган зави към масата на съдебния пристав и остави бельото пред него. Той му сложи лепенка, с която го маркира като доказателство, а Морган се доближи до свидетелката и постла коприненото боди на парапета пред нея, сякаш разстилаше пелерината на някой матадор пред почетен гост.
Чак след като Морган се върна на нашата маса, забелязах нещо, на което не бях обърнал внимание преди. Бодито беше огромно, точно както и помощник-шериф Дуейн Хамблин беше отбелязал по-рано. Беше достатъчно голямо, за да стане на бедното момиче, пред което бе разстлано. Очевидно уплашена, мексиканката плъзна погледа си по нежната дантела, маркирана като веществено доказателство номер едно на защитата.
– Това бельо е ваше, нали, мис? – попита любезно Морган.
– Не!
– Травис Едингтън ви го е купил…
– Не! Не!
– Не си ли спомняте да сте били в магазин на име „Суицърс“?
– Никога. Не!
– На Адамс Стрийт?
– Не! Не! Не!