– Само на няколко преки оттук в онази посока? – посочи с ръка Морган.
Мексиканката не каза нищо. Тя просто гледаше събеседника си, свита, ядосана и тъжна. Морган се обърна към съдията.
– Ваша светлост, нямам повече въпроси, но бих искал да ми разрешите да призова едно лице в залата за момент.
Съдията погледна Хаузър, чиято поза наподобяваше на тази на клиентката му. Той вдигна вяло ръката си, за да демонстрира, че не възразява.
– Продължете, мистър Морган – каза Хенри Пенрод.
– Повикай я – нареди ми Морган.
Намерих мисис Скот и я въведох в залата. Ако Росана Тревисо бе реагирала остро при вида на бельото, то тя се разстрои още повече при появата на мисис Скот.
Морган се обърна към нас и извика:
– Госпожо, бихте ли погледнали това момиче?
Мисис Скот извърна глава към свидетелското място.
– Виждате ли я?
– Да.
– Това е всичко, ваша светлост.
– Въпроси, мистър Хаузър?
– Не, господин съдия.
– Призовете следващия си свидетел.
– Ваша светлост, нямаме повече свидетели. – Хаузър се отпусна в стола си.
31
Хенри Пенрод помоли съдебните заседатели да излязат, за да изложи Морган молбата ни до съдията да инструктира заседателите при произнасяне на присъдата. Противно на обещанията на Морган да вика и крещи, на него му отне само минута, за да представи проформа нашето становище. Когато Хаузър понечи да се изправи, съдията вдигна ръка, за да покаже, че не желае да изслуша обвинението.
– Мисля, че вие определено дискредитирахте свидетелката Тревисо, мистър Морган, но всеки разумен човек би ѝ повярвал и затова смятам, че съдебните заседатели ще трябва да произнесат присъдата. Да ги поканим отново в залата.
Преди съдията да успее да каже каквото и да е друго, Морган заяви:
– Призовавам Лора Скот, ваша светлост.
Знаех, че причината за неговата припряност беше желанието му да разобличи напълно мексиканката, преди думите ѝ да улегнат в съзнанието на съдебните заседатели.
Мисис Скот описа какво се е случило. Разказа, че познава Травис Едингтън, откакто майка му го довела в магазина преди години, когато той още бил малко момче. После обрисува как момичето, заело свидетелското място преди нея, дошло в магазина заедно с Травис малко преди той да умре. Травис показал на мексиканката различни видове бельо, които тя не харесала. Но когато ѝ предложил бодито, тя го одобрила. Когато си мислела, че мисис Скот не ги гледа, тя се сгушила в Травис, а той я целунал.
– Предлагам доказателство номер едно на защитата да бъде приложено към свидетелските показания – заяви Морган.
– Мистър Хаузър?
– Мога ли да задам един въпрос, господин съдия?
– Да.
Хаузър погледна свидетелката с презрителна усмивка.
– Откъде сте толкова сигурна, че това е бельото, което сте продали на Травис Едингтън?
– То носи нашия етикет и е единствената бройка, която някога сме имали в толкова голям размер.
– Доказателството е приложено към показанията.
В ложата на съдебните заседатели се чу леко кикотене и когато се обърнах, видях как Гай Бъкли сръгва с лакът своя съсед мистър Савока. Двамата мъже се усмихнаха. Други заседатели също се засмяха. Мисис Мендоса гледаше строго свидетелката.
– Нямам други въпроси – обяви Морган.
Хаузър се изчерви, но продължи.
– Мисис Скот, кога разбрахте, че Травис Едингтън е бил застрелян?
– Прочетох го във вестника в деня след убийството – отвърна тя.
– Тогава защо не уведомихте властите за случката, която току-що описахте? – Мисис Скот се сепна. – Е, мисис Скот, защо изчакахте чак до днес, за да ни ощастливите със своя разказ? – Хаузър се усмихна надменно. Като че ли той искаше да предаде своето презрение към свидетелката ни на съдебните заседатели. – Чакаме отговора ви, мисис Скот.
– Не казах на никого, защото уважавах майка му.
– И мислите, че…
– Нямаше да я споделя с никого, ако този млад мъж не бе дошъл при мен.
– Един момент, мисис Скот.
– Смятам, че свидетелката отговори на въпроса на обвинението, господин съдия – прекъсна го меко Морган.
– И аз мисля така, мистър Хаузър – добави съдията.
– Но, ваша светлост…
– Ако имате други въпроси, задайте ги на свидетелката.
Хаузър седна и съдията обяви почивка до другия ден.
– Е, какво мислиш? – попита ме Морган, след като съдебната зала се опразни и вътре останахме само ние двамата и Рита.
– Никой няма да повярва и на дума от показанията на Тревисо. Беше очевидно, че лъже. Направо невероятно! Тя просто седеше там и лъжеше и всички в залата разбраха. – Обърнах се към Рита. – Нали никога не си казвала на Травис, че ще го убиеш, ако още веднъж те докосне?