От уважение към своя стар приятел Ашър правеше възраженията си пред самия подиум, така че съдебните заседателите да не могат да чуят съображенията му, свързани с намеренията на Морган да навреди на клиентката му.
Въпреки че съдията беше доста либерален в решенията си, лекарят не пожела да говори за пациентката си, а когато Морган го попита за диагнозата на Миранда, д-р Харди се запъна.
– Не можете да си спомните диагнозата ли, докторе? – попита Морган. Доктор Харди погледна към съдията. Преди той да успее да продума, Морган се доближи до подиума. – Настоявам доктор Харди да бъде обявен за злонамерен свидетел и да ми бъде разрешено да задавам насочващи въпроси по време на прекия разпит.
– Смятам, че интересите на доктор Харди противоречат достатъчно на тези на подсъдимата, за да бъде обявен за злонамерен свидетел. Задавайте въпросите си като на кръстосан разпит, мистър Морган.
– Миранда Едингтън е в кататонен ступор, нали, докторе? – попита Морган авторитетно.
– Да.
Такова ли е състоянието ѝ в момента?
– Да.
Морган направи няколко крачки и се наведе над ложата на съдебните заседатели.
– Тя лежи в леглото си във вцепенена поза, нали?
– Да.
– И не говори?
– Точно така.
– При Миранда се наблюдава така нареченият подчертан негативизъм. Вярно ли е, сър?
Конрад Харди наклони глава и изгледа подозрително Морган.
– Да, вярно е.
– Моля, обяснете на съдебните заседатели какво означава това.
– Ако някой я накара да направи определено нещо, тя често е склонна да стори противоположното. Например, ако се опитате да натиснете ръката ѝ надясно, тя ще я дръпне наляво. Ако я помолите да отвори очи, тя ще ги стисне още по-силно. Това се има предвид под „подчертан негативизъм“.
Морган направи две крачки назад и седна небрежно на масата ни.
– Докторе, някога чували ли сте термина „восъчна гъвкавост“, използван, за да опише състоянието на пациент в кататонен ступор?
– Да.
– При това положение ръцете и краката на пациента могат да бъдат поместени, но се долавя лека съпротива, която създава усещането, че човекът е направен от восък. Така ли е?
– Да, така е.
– Изразът „восъчна гъвкавост“ може да бъде употребен за състоянието на Миранда Едингтън през повечето време, нали?
– Да.
– Изражението на лицето ѝ принципно може да се характеризира като каменно. Последното отговаря ли на истината?
– Да. Изражението ѝ е каменно.
– Един последен въпрос, докторе. Как храните Миранда?
– Оставаме я сама за няколко минути. Тя яде и после отново става неподвижна.
Когато Морган седна на мястото си, Макс Хаузър заяви, че няма въпроси към свидетеля. Наблюдавах как лекарят напуска съдебната зала, размишлявайки върху факта, че състоянието на Миранда е действителност. То съществуваше като самостойна реалност, която трябваше да бъде обяснена по някакъв начин.
– Призовавам Рита Едингтън – съобщи Морган.
Започва се.
Тя трепереше, като се изправи. Използва рамото ми за опора, преди да тръгне към свидетелското място. Беше облечена със светлосинята рокля, която Ан ѝ бе избрала. За разлика от нея обаче Рита носеше сутиен отдолу. Русата ѝ коса с ягодов оттенък падаше свободно върху раменете. Като се доближи до мястото, където трябваше да положи клетва, забелязах нещо, което ми се стори странно, нещо, което сякаш не бе на място в иначе безупречната ѝ женственост. Рита ходеше напълно изправена, без да поклаща тялото си. Походката ѝ беше като на каубой – твърда и уверена. Преди не бях забелязал това. За миг си помислих, че е леко кривокрака, но когато спря, за да заеме свидетелското място, разбрах, че греша. Видях единствено красивите извивки на прасците и глезените ѝ, както и елегантните обувки, които разкриваха изящното ѝ стъпало и пръстите, оформени в перфектен педикюр. Зачудих се как успява да ги поддържа в затвора. Тя изкачи двете стъпала и се закле да говори истината, след което седна и отпусна ръце на облегалките на стария дървен стол.
Морган се изправи, отиде до края на масата близо до съдебните заседатели и се наведе напред, леко подпирайки се на пръсти.
– Убихте ли съпруга си?
– Не, не съм. Не съм убила Травис – каза Рита напълно спокойно. Тя остана неподвижна и задържа погледа си върху Морган, без да мигне.