Когато се посъвзех и отново насочих вниманието си към Гидиън Епстийн, той обясняваше, че ако пациент, страдащ от кататония, е в състояние на възбуда и не получи правилното лечение с медикаменти или шокова терапия, може да умре от преумора. След като нашият експерт приключи с лекцията си, ние всички знаехме разликата между пернициозната и временната кататония. Разбрахме, че болестта може да се лекува с барбитурати. Научихме, че обикновено се проявява във възрастта между петнайсет и двайсет и пет години. Узнахме за негативизма, мутизма и различните пози на болните. Научихме дори за специалната тръба, използвана за храненето им. Накрая разбрахме, че от всички ужасни разновидности на шизофренията кататонията има най-голям шанс за лечение.
Съдебните заседатели попиваха всяка негова дума. Същото правеше и съдията. Рита гледаше право напред. На моменти очите ѝ се пълнеха със сълзи, които бавно се стичаха по бузите.
– Докторе – каза Морган, – ще ви задам последния си въпрос. Но преди да го направя, искам да допуснете два факта – вторият от тях вече е приложен към доказателствата, а първият ще бъде там скоро. Първо, приемете, че едно дванайсетгодишно момиче е изстреляло шест куршума в тялото на баща си и го е убило. Второ, приемете, че един час след случилото се, докато е било заключено само в килията си, момичето е изпаднало в кататонен ступор и е увило ръцете си около решетката толкова силно, че се е наложило да я срежат, за да го освободят. Ако допуснете тези две неща, ви питам: според вас съществуват ли медицински основания да предположим, че убийството на бащата на Миранда би могло да е предизвикало кататонния ѝ ступор?
– Протестирам! Въпросът изисква отговор, отнасящ се до същността на делото, а именно кой е убил Травис Едингтън. Съдебните заседатели трябва да решат това.
– Е, мистър Хаузър – каза бавно Хенри Пенрод с мекия си южняшки акцент, – не смятам, че от доктора се очаква да даде показания. Мистър Морган просто го помоли да допусне този факт. Доколкото разбрах, мисис Едингтън ще бъде разпитана за това по-късно, когато заеме свидетелското място. Така ли е, мистър Морган?
– Да, ваша светлост.
– В такъв случай – противопостави се Хаузър – мнението на лекаря няма отношение към делото. Ако Миранда Едингтън е убила баща си, тя го е направила. Тук не е съществено дали случилото се е предизвикало кататонията.
– Но – отвърна съдията – ако психиатърът потвърди, че тази случка може да е причинила кататонията, тя не става ли по-вероятна, отколкото при отсъствието на лекарското мнение? – Както правеше всеки път, като вземаше трудни решения, съдията прокара ръце през късата си рошава коса и обходи с поглед цялата съдебна зала.
Хаузър отчаяно се опитваше да измисли някакъв отговор. Преди да успее да го формулира, съдията сякаш се предаде на някаква невидима сила вътре в себе си.
– Ще дам разрешение – заяви той. – Можете да отговорите, докторе.
– Имате ли мнение по този въпрос, докторе? – попита Морган.
– Да.
– И какво е то?
– Твърде вероятно е убийството на баща ѝ, ако наистина тя го е извършила, да е довело до кататонното ѝ състояние.
– Свидетелят е ваш – каза Морган на Хаузър и се обърна към съдебните заседатели, за да види реакцията им. Всички погледи в ложата бяха втренчени в психиатъра.
Технически погледнато, Епстийн не заяви, че Миранда е убила баща си, а просто, че ако го е направила, убийството би могло да е предизвикало сегашното ѝ състояние. Бях убеден обаче, че Морган бе стигнал по-далеч, отколкото би му позволил всеки един съдия в която и да е съдебна инстанция. Знаех това, защото бях изготвил досието по делото.
Макс Хаузър се изправи агресивно.
– Кататонният ступор може да бъде причинен и от други фактори, освен от страха от проявяване на насилие, нали, докторе? – попита той.
– Точно така – потвърди Епстийн.
– Депресията също предизвиква ступор, нали?
– Да, съществуват няколко надеждни изследвания, според които тя може да доведе до ступор.
– Сега, доктор Епстийн – съобщи Хаузър, – аз ще ви помоля да допуснете нещо. Искам да приемете, че едно дванайсетгодишно момиче е видяло как майка му изстрелва шест куршума в баща му и го убива. Това не може ли да доведе до депресия?