– Твърде вероятно е, да. Но за да сме напълно честни, мистър Хаузър – продължи учтиво д-р Епстийн, – съм длъжен да отбележа, че има и друга причина за кататонията.
Хаузър надигна рязко глава.
– Така ли?
– Да – обясни докторът. – Няколко сериозни научни изследвания показват, че азотният дисбаланс в мозъка може да причини ступор.
– И това е вероятна причина за състоянието на Миранда Едингтън, нали?
– Момичето Миранда Едингтън ли се казва? – попита Гидиън Епстийн.
– Да – отвърна Хаузър.
– В такъв случай, да, азотният дисбаланс е вероятна причина за ступора на Миранда Едингтън.
Морган написа нещо в бележника си и го побутна към мен.
„Спомняш ли си, че по време на кръстосания разпит винаги идва момент, в който трябва да млъкнеш и да си седнеш?“ Сетих се за лекцията му в клуб „Аризона“ и кимнах.
Хаузър се върна към своите записки, търсейки някакво по-силно оръжие. Докато той разлистваше жълтите страници, Гидиън Епстийн продължи.
– Азотният дисбаланс е възможна причина, но според мен е твърде невероятна, тъй като…
– Но е възможна, нали? – изръмжа Хаузър.
Свидетелят замълча, а Морган заговори меко:
– Ваша светлост, ако нямате нищо против, бих искал да разрешите на доктор Епстийн да обясни отговора си, ако той смята това за необходимо.
– Смятате ли, че отговорът ви се нуждае от разяснения, докторе? – попита съдията.
– Ако трябва да съм честен, да – отвърна докторът. Тонът му прозвуча почти проповеднически.
– Тогава продължете.
– Исках да кажа, че вероятността за такова съвпадение – наличието на насилствен акт и последвалата го поява на напълно необоснован химичен дисбаланс – е толкова малка, че следва да бъде отхвърлена.
Хаузър погледна отново бележките си, опитвайки се да продължи, откъдето беше спрял. И този път бодрият глас на свидетеля наруши мълчанието.
– Бих искал да отхвърля вероятността, че ступорът е предизвикан от депресия, поради една друга причина. – Хаузър надигна глава с изражението на ученик, внезапно изваден от сладката си дрямка, за да отговори на въпрос, който не е успял да чуе. Епстийн продължи самоуверено: – Вие изразихте съмнението, че в случая кататонията е предизвикана от остра депресия, възникнала внезапно в резултат на силно травмираща случка. Но в своя опит никога не съм се сблъсквал с подобно нещо. Хроничната, продължителна депресия е тази, която постепенно води до кататония при повечето пациенти. А доколкото съм запознат, научните изследвания категорично потвърждават тази теза. Имате ли доказателства, че Миранда Едингтън е страдала от хронична депресия?
Свидетелят и съдебните заседатели зачакаха мълчаливо отговора.
– Благодаря ви, докторе, но аз задавам въпросите тук – каза Хаузър. Гидиън Епстийн вдигна ръце, за да покаже, че просто иска да помогне. – Що се отнася до насилието, не е ли вероятно едно момиче, което е видяло как майката убива баща му, да изпита агресия към нея?
– Да – заяви Епстийн. – Вероятно е.
Хаузър се обърна към съдебните заседатели, преливащ от самоувереност.
– Но – продължи психиатърът, – аз заключих, че не това е причинило кататонията в случая.
Хаузър направи крачка към свидетелското място. Минаха секунди. Усетих присъствието на хората зад себе си. Мърдане, шумолене на хартия, сподавено кихане. Съдебните заседатели обаче седяха като приковани.
– Защо? – попита Хаузър накрая.
Дан Морган се обърна към Хенри Пенрод, а той отвърна на погледа му. Съдията затвори очи и бавно поклати глава.
– Доколкото знам – продължи докторът, – момичето е било затворено в килия. Обстоятелството само по себе си би я възпряло. Дори вцепенило, ако искате. Тя не е могла да упражни какъвто и да е акт на насилие спрямо майка си. Затова единствената заплаха е била проявата на насилие към самата нея. Ако е убила собствения си баща, е логично тя да има силни самоунищожителни импулси. Единствената обяснима причина за ступора ѝ е страхът от насилието към самата себе си.
Хаузър се обърна към съдията.
– Ваша светлост, настоявам този отговор да бъде зачеркнат като несъответстващ на въпроса.
– Не съм съгласен, мистър Хаузър. И вие зададохте въпроса.
Хаузър се върна към свидетеля.
– Докторе, нали ви плащат, за да свидетелствате тук?
Гидиън Епстийн се наведе напред и за пръв път този следобед различих враждебност в гласа му.
– Не – отвърна той. – Компенсират ме за загубеното време. Покриват и всичките ми разходи.
Хаузър седна, без да поглежда своя опонент.