– Нямам повече въпроси.
– Обявявам петнайсетминутна почивка. Господа съдебни заседатели, моля, не забравяйте инструкциите на съда.
В коридора Морган беше под пара.
– Мисля, че току-що Хаузър те накара да свидетелстваш, че Миранда го е убила – прошепна той на Гидиън Епстийн.
– Имах чувството, че колегата ни ще стигне твърде далеч. Кажи ми, Дан, ако отида до вашия офис, някое от момичетата там ще ми извика ли такси? Може и да успея да хвана полета за Ел Ей в три и половина.
Наблюдавахме как нашият свидетел слиза по стълбите. Морган ме задърпа надолу по коридора. Ръцете му трепереха.
– Току-що не стана ли ясно, че Миранда го е убила?
– Това чух и аз – отвърнах. – Не със същите думи, но смисълът беше такъв. Ако Рита го е извършила, няма причина за ступора на Миранда.
Морган се усмихна и тръгна нагоре по коридора. Изведнъж той се обърна и се върна при мен.
– Старият Хенри за нищо на света не би ми позволил да стигна толкова далеч. Става въпрос за доказателства, касаещи същността на самото дело. Смяташ ли, че съдебните заседатели повярваха на Гидиън или просто го помислиха за шарлатанин?
– Според мен им беше интересно – казах. – Попиваха всяка негова дума.
– И аз мисля така. Обикновено заседателите са много скептични към психиатрите. Мислят, че се занимават с окултни науки и подобни глупости. Но проклетият ступор е истински и причините за него трябва да бъдат обяснени. А Гидиън направи това доста добре. – Морган се втренчи в мен. – Наистина ли смяташ, че го слушаха?
– Да.
– По дяволите, дано копелето свърши по-бързо. Ще призова отново Рита, за да им разкаже какво се е случило, но трябва да стане бързо. Нямам намерение да загубя още два часа. – Морган погледна часовника си, а после мен. – Мислиш ли, че я харесват?
– Да.
И аз. Но не искам да остане на свидетелското място твърде дълго. Не и след Гидиън. Не се нуждаем толкова много от показанията ѝ. Господи, всичко може да се случи. Няколко сълзи в повече, и тя ще си спечели антипатията им.
Морган закрачи нагоре-надолу по коридора. Той се върна при мен и изгаси цигарата си в пода.
– Не знам какво да правя с Ферис – каза той.
– О – отвърнах. – Забравих. Седи ей там.
– Да, видях го. Готов е да свидетелства, ако го помолим.
– Но не съм сигурен. Много е рисковано да го призовем. А имам чувството, че сме на прав път сега.
– Аз също.
– Усещам го – добави той. – Но ако заговорим за характера ѝ и дебелият Макс разполага дори с най-незначителната улика срещу нея, той ще я унищожи. – Изгледах го. Морган се втренчи в тавана, а после в пода. Обърна се и извади цигарите от чорапа си. – Какво мислиш, Дъг? Да го призова ли?
– Ако Ферис Едингтън даде показания в нейна полза, той все едно ще заяви, че е невинна, нали? Човек не би свидетелствал за някого, ако смята, че е убил единствения му син.
– Започваш да се учиш – отвърна Морган. – Но съм убеден, че тази стратегия е адски рискована.
Двамата погледнахме към другия край на коридора, където Ферис Едингтън седеше неподвижно на пейката до вратата на съдебната зала. Морган го изгледа студено, като несъзнателно извади парченце тютюн от устата си. В следващия миг закрачи отново нервно из коридора, изпълвайки го с гъст дим и мърморейки нещо на себе си, докато не се появи съдебният пристав, за да ни покани отново в залата. Когато вратата на стаята на съдебните заседатели се отвори, Морган замлъкна. Те заеха местата си, а той се отпусна на стола си с небрежност, присъща на човек, който очаква да му донесат коктейла в някой бар.
– Ще призовете ли за втори път мисис Едингтън? – попита съдията.
Морган прехапа долната си устна. За пръв път долових трепет в гласа на моя ментор, когато той обяви нерешително:
– Ако ни позволите да направим още едно разместване в реда на свидетелите, бих призовал мистър Ферис Едингтън.
В залата се чу шепот.
– Той тук ли е? – попита учудено съдията.
– Да, ваша светлост.
– Моля, поканете мистър Едингтън да положи клетва – каза съдията на пристава.
Ферис Едингтън, напълно изправен, влезе през вратата и се отправи към свидетелското място. Всички присъстващи в залата го проследиха с поглед.
– Отличен. Превъзходен.
Така Ферис Едингтън определи характера на Рита. Той повтори тези думи и добави „безупречна“, когато Морган го попита за нейната репутация. Това се случи, след като нашият свидетел разказа на Морган за себе си, своята служба в законодателния орган на щата, работата в управата на едно училище и членството си в академичния съвет на университета. Той изреди участието си в много комисии и в ръководството на редица болници и спомена, че името му присъства в Националната зала на славата за каубои в Оклахома Сити. Говори за срещите си с президенти и държавни глави. Сподели и огромната си радост от факта, че единственият му син се оженил за бедната, но прекрасна Рита Торонто.