– Никога не съм имал дело, в което всичко се нарежда толкова добре – каза той.
После всички влязохме в съдебната зала, за да си запазим места. Така скромната ни група се подготви да прекара цял час от петъчния ден в изслушване на последните двайсет минути от историята на Рита Едингтън – време, което иначе бихме оползотворили във весела компания с коктейл в ръка. Седяхме в залата и си шепнехме, а пред съдията се вдигаше много шум за някакъв булдозер, който бил на път да събори нечия бетонна стена.
– Купих оръжието в петък – заяви Рита. Беше пет и петнайсет и Морган разполагаше с четвърт час, за да свърши с разпита. – Травис се беше изнесъл от къщи и аз се страхувах, че сме сами двете с Миранда.
Тя сподели пред съдебните заседатели, че решила да заведе Миранда на почивка, преди отново да я изпрати на училище. Служителят от туристическата агенция ѝ препоръчал Кюрасао в Холандските Антили. Затова тя избрала тази дестилация. Рита отрече да се е запознавала с тамошните закони за екстрадиция. Каза, че дори не е знаела къде да търси подобна информация.
– Защо отидохте в къщата въпросната сутрин?
– Трябваше да се видя с Травис. Исках да му кажа къде отиваме и кога ще се върнем.
– Но спряхте по пътя?
– Да.
– И стреляхте с оръжието?
– Беше рано и се опасявах, че ще събудим Травис. Не бях стреляла с револвер преди. Исках да се науча да го използвам. Затова го носех в чантата си. Като видях няколко празни бирени бутилки край пътя, реших да опитам.
– И Миранда ли стреля?
– Да.
– Колко време останахте там?
– Не съм сигурна. Доста време. Изпразнихме две кутии с патрони.
– Вие чухте показанията, дадени от друг свидетел в този съд, че Миранда е застреляла птица същата сутрин?
– Да, така беше.
Малко по-късно Рита предположила, че Травис вече е буден. Ако не друго, то поне изстрелите трябвало да го събудят. Точно както Хуан Менчака беше свидетелствал, двете влезли в къщата. Травис не спял. Според Рита той изглеждал, сякаш изобщо не е заспивал.
– Беше пиян – каза тя.
– Къде се намираше оръжието в този момент?
– В чантата ми.
Морган помоли Рита да слезе от мястото си и да погледне уголемения план на къщата, който Хаузър вече бе прибавил към показанията. Накара я да застане пред съдебните заседатели и да опише движенията си, след като бе влязла вътре. Този път по лицето ѝ не се стекоха сълзи. Като че ли показанията на Гидиън Епстийн ги бяха пресушили и тя разказа спокойно на заседателите какво се бе случило въпросната сутрин.
– Травис седеше тук на канапето. – Рита посочи една от снимките.
– Същото канапе като това на снимката, маркирана като доказателство номер четири на обвинението?
– Да.
– Как се държеше Травис?
– Обиди ме, не искаше да ме изслуша. Опитах се да поговоря с него. Казах му, че заминаваме на почивка. Помолих го да се премести обратно в къщата ни.
– Какво стана после?
– Отидох в кухнята, за да потърся кафе. Помислих си, че ако изпием по едно кафе, ще го убедя да поговорим.
– Къде сложихте чантата си, когато отидохте в кухнята?
– Оставих я във всеки… в предната стая. На пода.
– И излязохте през тази врата? – Морган посочи плана на къщата.
– Да.
– Намерихте ли кафе?
– Да. И кафеварка. Направих кафе. Тоест сложих го на котлона.
– Колко време ви отне това?
– Не знам. Няколко минути.
– Докато бяхте в кухнята, къде беше Миранда?
– Остана в предната стая с баща си.
– Същото помещение, където оставихте чантата с оръжието?
– Да.
– Някой от тях проговори ли през това време?
– Травис каза нещо, но не успях да го чуя.
– После какво се случи?
– Върнах се обратно в предната стая. Но се спрях.
– Нещо ви накара да спрете?
– Да.
Всеки един от съдебните заседатели се наведе напред.
– Какво видяхте?
– Миранда държеше револвера. Беше го насочила към баща си.
– Къде бяхте, когато спряхте?
– Тук – каза тя, показвайки плана.
– До писалището? – попита Морган и вдигна една снимка, на която се виждаше писалище с телефон.
– Да – потвърди тя.
– Вие как реагирахте?
– Стреснах се.
– После какво стана?
– Миранда стоеше, насочила оръжието срещу баща си. Изглеждаше, сякаш се намира в друг свят. Травис беше уплашен. Много уплашен. Започна да ѝ говори. Нещо от сорта на: „Всичко е наред, скъпа.“ Не знаех какво да правя. В следващия миг видях телефона върху писалището. Спомням си, че вдигнах слушалката. Набрах нула. Отговори ми оператор и аз поисках да ме свърже с полицията. Не знам какво точно целях, но поради някаква причина го направих.