– Добър вечер, Джоана! – извика пианистът с глас, по-дрезгав от този на Джейк Ашър.
– Как я караш, Хари? – попита тя.
Стилът ѝ на обличане със сигурност би срещнал одобрение в къщата на брат ѝ – ботуши от мека кожа, дебела, права пола и блуза с дълги, широки ръкави. Около кестенявата си коса Джоана беше вързала син шал, изработен от най-фината коприна, която някога бях виждал. Лицето ѝ беше червендалесто, с множество лунички, и тя изглеждаше като човек, който прекарва доста време сред природата.
Близо до масата стоеше сервитьор и Джоана Барнс поръча кампари и сода, след което седна до мен.
– Запознали сте се с Джери – каза тя.
– Да.
И с Кларънс?
– Да.
– Не разбирам напълно за какво става дума – заяви тя. – Казахте, че работите по съдебно дело?
– Да – потвърдих. – Процес за убийство.
– О – възкликна тя, видимо впечатлена. – Какво общо има той с обаждането, което споменахте?
– Жена на име Рита Едингтън е обвинена в убийството на съпруга си. Вчера тя свидетелства, че е позвънила на полицията точно преди мъжа ѝ да е бил убит от друг човек.
– Все още не разбирам, но мога да ви уверя, че при нас бе получено такова обаждане в сутринта на двайсет и първи октомври, ако това е важно.
– Много е важно. Кажете ми едно – откъде си спомняте точната дата?
– Беше последният ми ден в Аризона. Същия следобед заминах за тук. Беше неделя.
– Аха! – казах. – Това обяснява всичко.
– Кое?
– Защо не сте отишли в полицията, за да докладвате обаждането. Около случая се вдигна много шум, но вие едва ли сте чули за него или прочели нещо в тукашните вестници.
– Предполагам, че е трябвало да съобщя на някого за разговора, но бях твърде заета с преместването си. А и всичко се случи толкова бързо.
– Защо не записахте обаждането в книгата? – попитах.
– Коя книга?
Обясних ѝ подробно всичко.
– Не знаех, че съществува – заяви тя.
Разказах ѝ за политиката на компанията, според която операторите са длъжни да задържат обажданията, докато установят връзка с полицията, както и да ги записват след това.
– Знаех, че трябва да изчакаме, докато установим връзка, но не ми беше известно, че има книга, в която се записват разговорите.
– Документите в офиса не показват, че сте били на смяна онази сутрин.
– Знам. Не искахме да го отбележим.
– Защо? – попитах.
Тя отпи глътка от питието.
– Предпочитам да го запазите за себе си. Може ли?
– Не знам.
Тя си поръча още едно.
– Просто ви моля да не казвате на никого, освен ако наистина не се наложи.
– Добре – обещах.
– Замествах една жена, прекарала нощта с човек, с когото не биваше да бъде. Разбирате ли какво имам предвид?
– Предполагам – отвърнах.
– По-добре е да не ви казвам името ѝ. В противен случай тя ще загази много.
– Осъзнавам, че е малко късно за този въпрос – казах, – но има ли някакъв шанс да ме придружите до Финикс утре? Бихте могли да спасите невинна жена от присъда за убийство.
– Е, това определено звучи романтично, нали?
– Истина е – отвърнах. – Всичко е истина. А в онзи щат все още екзекутират хора.
– Откъде да знам, че сте искрен? – попита тя. – А не някой психопат?
– Ще се обадим на разни хора – отговорих. – Съгласен съм да обиколим целия град, за да намерим екземпляр от „Аризона Рипъблик“. Можем да позвъним в която и да е телевизия. За процеса се говори във всички новини. – Бях дори принуден да покажа адвокатската си карта, благодарение на която ме пуснаха в затвора на окръг Марикопа.
– Трябва да уредя някои неща – каза тя, очевидно приемайки единственото доказателство за моята самоличност. Погледнах я. – На работното ми място – добави тя.
– О, разбира се.
– А ако ми откажат? – попита тя.
– Е – отвърнах, – вероятно ще се наложи да отложим делото, докато по някакъв начин не ви издадем призовка от калифорнийски съд.
– Сигурна съм, че ще ме пуснат. Ще дойда.
Преглътнах и си поех дълбоко въздух.
– Мога ли да ви почерпя още едно питие?
– Благодаря, пих достатъчно.
– Сега трябва да направя самолетните резервации.
– Добре – отговори тя.
– Не си отивайте.
– Няма.
Върнах се възможно най-бързо и за мое огромно облекчение тя все още седеше там, разбърквайки със сламка леда в чашата си.
– Най-ранният полет, който успях да намеря, е утре в четири следобед. Резервирах ви билет за връщане за шест и половина в понеделник вечерта. Удобно ли ви е?
– Да.