– Не разбирам.
– По дяволите, не е ли възможно Рита да го е убила и да е провела телефонното обаждане, за да си осигури свидетел в своя полза точно преди да дръпне спусъка?
– Не бях помислил за това – отговорих. – Почувствах огромно облекчение, като разбрах, че не е излъгала. Ако някой се досети, че тя може да го е направила, тогава нещата изглеждат като…
– Да – потвърди Морган. – Започват да изглеждат като предумишлено, предварително планувано убийство.
– Но ти не смяташ да се откажеш от Джоана?
– Не съм сигурен какво смятам – отвърна той. – Оставих колата ти в гаража на Луърс Билдинг. Ще се видим утре сутринта.
Не знам къде отиде Морган, след като си тръгна от хотела тази вечер. Спомням си, че си легнах, без да чуя колата му пред Кендъл Хаус, а когато се събудих на следващия ден, тя не беше на паркинга. Но като пристигнах в офиса, Морган седеше в конферентната зала, облечен с изгладен костюм и колосана риза. Заедно с него бяха Том Галахър и Уолтър Смит и тримата водеха оживен разговор.
– Страх ме е, Уолтър – каза Морган. – Мисля, че съдебните заседатели са на страната на Рита, но може да не ѝ вярват. Ако се окаже така и аз призова Джоана Барнс, има вероятност да решат, че Рита се е обадила нарочно, за да превърне нищо неподозиращата телефонна операторка в свой съучастник. В такъв случай това е предумишлено убийство първа степен. Няма да имаме никакъв шанс за втора степен. Или непредумишлено убийство.
Уолтър Смит почука с лулата по зъбите си. Той прокара леко пръсти по устните си и се замисли. Дръпна си няколко пъти от тежкия английски тютюн и отпи от кафето.
– Лош театър – заяви той накрая. – Искаш да призовеш момичето, за да помогне на Рита, а всичко ще изглежда нагласено.
– Точно от това се опасявам – заяви Морган.
– Но – добави Уолтър – ако я извикаш чак след като Хаузър докаже, че обаждането изобщо не се е състояло, мисля, че няма да имаш проблеми. Просто ще защитиш Рита от неверни доказателства. Така ще си осигуриш по-добър театър. Мистър Хаузър ще играе глупака в твоята пиеса.
– Ами ако Хаузър е разбрал за Джоана Барнс? – изохка Морган. – В такъв случай не би представил никакви доказателства за обаждането. А аз ще загубя Джоана Барнс като свидетел.
– Откъде би научил за нея?
– Не знам, но всичко е възможно.
– Не можеш ли да я призовеш, след като видиш дали Хаузър ще повика някого от телефонната компания? – попитах, прекъсвайки двамата партньори.
Морган ме изгледа.
– Какво, по дяволите, предлагаш? Да се въздържа? А когато Хаузър обяви, че няма повече свидетели, аз просто да извикам: „О, господин съдия, забравих да призова свидетелката, която е толкова важна, че трябваше да отидем чак до Сан Франциско, за да я намерим.“
Беше пределно ясно, че Морган не очаква да отговоря. Уолтър Смит беше по-мил с мен.
– Ако Морган беше някой неопитен адвокат – каза той, – съдията би му позволил да го стори. Но Хенри Пенрод няма да разреши на Дан да мине с такъв евтин номер.
– Трябва да действаш инстинктивно – намеси се Том Галахър. – Ако я призовеш сега, рискуваш да не ти свърши много работа и дори да ти навреди. Ако изчакаш, тя може да се превърне в експлозив, но има вероятност да я загубиш като свидетел.
Морган погледна умолително Уолтър Смит.
– Не знам какво да правя, Уолтър.
– Щастлив съм, че не ми се налага да взема това решение.
– Аз също – добави Том Галахър.
– Благодаря, че дойдохте толкова рано – каза Морган и двамата излязоха от стаята, за да се върнат към обичайните си задължения в понеделник сутрин.
Морган и аз останахме сами. Решението беше изключително тежко и въпреки че облеклото и прическата му изглеждаха безупречно, Морган ми се стори уморен.
– Мамка му – изстена той. После изведнъж се успокои. – Какво пък, няма как копелето да се е досетило за нея. Ще изчакаме. Ще изчакаме, докато призове всички служители от телефонната компания, и после ще заврем мис Барнс в самодоволния му дебел задник. – Морган вече не изглеждаше толкова уморен. – Искаш ли ти да я разпиташ? – предложи той.
– Какво?
– Искаш ли да ѝ зададеш въпросите? – Не бях в състояние да отговоря. Той ме хвана напълно неподготвен. – Все пак ти откри проблема с телефонната компания. И намери Джоана. В деня на голф турнира ти обещах, че ще ти дам възможността да разпиташ свидетел.
– Но нали вече разпитах Хуан Менчака?
– Той не се брои – каза Морган. – Все още ти дължа един.
– Тя е прекалено важна за нас. Мога да се изложа.
– Нещата са доста сигурни – отвърна той. – Джоана няма да ти създаде проблеми.