– Ако я погледнат, докато заемат местата си в ложата, ще я оправдаят. Ако не, ще я обявят за виновна. – Той изгаси цигарата си. – Природен закон.
По-късно, докато гледаше през прозореца, Морган добави:
– Мразя да чакам решението на съдебните заседатели.
Телефонът звънна точно в шест. Морган вдигна слушалката и ме погледна леко уплашено.
– Имаме присъда.
Когато влязоха в залата, осем от съдебните заседатели погледнаха право в Рита. Изненадата, поне според мен, беше изборът на старши заседател. Беше мисис Мендоса, единствената останала жена, след като се бяхме възползвали от правото си на отвод. Тя подаде листа с присъдата на съдебния секретар, а той го връчи на съдията. Хенри Пенрод го погледна и го върна на секретаря, който прочете решението. „По делото „Щатът Аризона срещу Рита Едингтън“, ние, съдебните заседатели, обявяваме подсъдимата за невинна.“
Рита облегна чело на рамото на Морган и промълви:
– Благодаря ти. – После погледна към мен и ме хвана за ръката. – Дъглас – прошепна тя и ме целуна по бузата.
След като съдията завърши благодарствената си реч към заседателите, в съдебната зала настана почти хаос. Навсякъде около нас гъмжеше от журналисти и едва тогава осъзнах колко много хора бяха присъствали на процеса. Някои тупаха Морган по гърба и го молеха за коментар. Един от тях стисна ръката ми и каза: „Добра работа!“ Съдията се оттегли през задната врата. Гай Бъкли докосна Рита по рамото и се усмихна. Зърнах Макс Хаузър, който се бе втренчил в Морган, изпълнен с ярост и омраза. Сигурен съм, че Морган не го забеляза. Беше твърде разсеян от цялата шумотевица. В следващия миг почувствах нечия ръка върху гърба си. Беше на Хуан Менчака.
– Ферис ме изпрати – каза той. – Искаше да се увери, че Рита ще се прибере невредима.
Когато всичко приключи и ние се справихме с множеството камери и микрофони, насочени към лицата ни, се разходихме заедно с Рита и Хуан до клуб „Аризона“ в хладната нощ. Морган поръча питието, което бе обещал на Рита, в случай че спечелим делото – шампанско „Мум“. Той надигна чаша, за да произнесе тост, но не каза нищо. Остави я на масата и се зае с бирата си, докато останалите отпивахме от шампанското. Поглеждайки назад, си давам сметка, че никой от нас не продума тази вечер. Просто седяхме безмълвно, неспособни да нарушим тишината. Накрая неуспешният ни опит да завържем разговор ни накара да се почувстваме неловко и Рита помоли Хуан да я закара вкъщи.
Изпратихме ги до асансьора. Рита беше облечена със синята рокля, която Ан избра за нея в „Голдуотърс“. Преди вратите на асансьора да се затворят, забелязах, че Хуан е остарял. Рита ни помаха с ръка. Тя изглеждаше изтощена и слаба, но както винаги ослепително красива.
32
– Макс Хаузър си настъпи оная работа! – извика възторжено Морган. – Ето какво стана.
Настроението ни се бе подобрило, откакто изпратихме Рита до асансьора. Същата вечер в кантората ни се състоя среща, на която дизайнер, нает от Пол Бътлър да проектира нов офис на фирмата, щеше да представи различни мостри на мокети и тапети. Морган и аз предпочетохме да я пропуснем и да останем където сме. Той поръча още една бутилка шампанско, този път „Магнум“, и ние зачакахме колегите ни да се появят за вечеря в клуб „Аризона“. Накрая те дойдоха, но не само за да се нахранят, но и да засвидетелстват своята почит към Морган и мен.
Събрахме се в югоизточната зала, откъдето се виждаха светлините на града и самолетите, които излитаха и кацаха в нощта. Когато Ан Хейстингс пристигна, тя седна до мен, сипа си от шампанското и двамата се заслушахме в Морган, който омайваше групата с историите си за недалновидността на Макс Хаузър.
Уолтър Смит вдигна тържествен тост, казвайки, че фирмата се нуждае от нов, луксозен офис, за да приюти такива способни адвокати като нас. Последваха наздравици. Дори Пол Бътлър честити на Морган.
Морган ме погледна над масата и вдигна кутийката си с бира.
– За теб, Дъг! Рита Едингтън ти е задължена. Тази година определено има за какво да е благодарна. – Едва тогава осъзнах, че бяхме приключили делото точно навреме за Деня на благодарността.
– Заслужаваше си да прекъснеш турнира по голф, нали?
– Да.
– Наслади се на мига – посъветва ме той. – Не се случва често да оправдаят човек, който наистина е невинен.
Ан Хейстингс ме хвана за рамото.