35
Като се завърнах от Юта, слязох от асансьора, чудейки се дали ще имам какво да правя в „Бътлър и Менендес“, след като „Едингтън“ – единственото дело, по което наистина бях работил до момента, остана в историята. Реших, че мога да се отбия при Уолтър Смит и да му предложа помощта си по някой от процесите за лекарска небрежност, но подсъзнателно обмислях възможността за Сан Франциско.
– Дъглас.
– Добро утро, Джоузефин.
– Трябва да се обадиш на Джейкъб Ашър – заяви тя, сякаш изобщо не беше забелязала отсъствието ми. – Спешно е. Каза, че е защитникът на Миранда Едингтън.
– Да – отвърнах аз равнодушно и взех листчето с номера. Отидох в кабинета си и му позвъних.
– Ашър.
– Мистър Ашър, обажда се Дъг Маккензи. Търсили сте ме.
– Сметнах за необходимо да ви уведомя – съобщи ми той. – Миранда Едингтън е дошла на себе си.
– О, боже! – възкликнах неволно.
– Освен това – продължи Джейк Ашър – тази сутрин вашият човек Хаузър ме удостои с „приятелско обаждане“, както самият той се изрази евфемистично.
– Не разбирам.
– Каза, че проявява учтивостта да ме предупреди, че ще повдигне обвинения срещу нея.
– За какво?
– Кой знае? Защо не за убийство?
– Сигурно се шегувате.
– Не се шегувам. Напълно сериозен съм.
Седях безмълвно и усетих как ухото ми гори в слушалката.
– И, мистър Маккензи…
– Да?
– Той заяви, че ще се опита да я осъди като възрастен човек.
– Може ли да го направи?
– Не знам, мистър Маккензи. Вие сте правният гений.
– Не е честно! – извиках.
Ашър се изсмя горчиво.
– Знаете ли какво още каза Хаузър?
– Какво?!
– Според него вие с Морган сте доказали, че тя е извършила убийството.
Не отвърнах нищо, а просто продължих да държа слушалката.
– Предайте на Дани да ми се обади – нареди Ашър и затвори.
Минута по-късно Том Галахър влезе в кабинета ми, изглеждайки по-мрачно, отколкото бе прозвучал Джейк Ашър по телефона. Носеше черен костюм, бяла риза и черна вратовръзка.
– Ще ходиш ли? – попита той.
– Къде?
– На погребението.
– Какво погребение? – учудих се. – Не знам за никакво погребение.
– Мисис Милър е починала.
– Кой?
– Ейда Милър. Жената, отгледала Дан, след като баща му го изоставил като малко момче.
– Мислех, че Дан е израснал в твоя дом и ти е бил като доведен брат.
– Дойде вкъщи чак в гимназията. Преди е живял с Ейда и Бет. Бет е първата съпруга на Дан. Знаеше това, нали?
– Да.
– Премести се при нас, след като той и Бет станали твърде близки за разбиранията на мисис Милър. Тогава свещениците от „Сейнт Мери“ помолили баща ми да се грижи за него.
– Нямах представа.
– Ейда Милър почина преди няколко дни и днес е погребението. Дан ще се нуждае от подкрепата ни.
Така прекарах първата си сутрин на работа, седнал до Ан Хейстингс на последната скамейка в параклиса на погребалната агенция „Ей Ел Мур“. Наблюдавах хората, облечени в черно, които обикаляха наоколо и заемаха произволно местата си, за да впият поглед в лъскавия черен ковчег с бронзов обков. Когато пристигнахме, Дан Морган седеше сам в предната дясна част на параклиса. Галахър, който щеше да участва в носенето на ковчега, ме остави с Ан и отиде напред, за да се присъедини към Морган. В лявата част на залата забелязах двама млади мъже на около двайсет години, а зад тях седеше пълно момиче. Единият носеше униформа на военноморския флот с лейтенантски пагони.
– Мисля, че това са децата на Дан – прошепна Ан. – Наложи се да извикат морския пехотинец от Тихия океан. Той служи на кораб.
– Знаеш ли как се казва корабът? – попитах.
– Май беше „Иво Джима“.
– Морган веднъж ми спомена, че познава човек на „Иво Джима“.
– Да – потвърди Ан. – Неговият по-малък син.
– Защо не седят заедно?
– Не си говорят.
– Защо?
– Сърдити са му заради начина, по който се е отнесъл с майка им.
В следващия миг видях как Бет Морган, жената от снимката в кантората, се задава по пътеката. Тя седна до момичето, а пехотинецът се обърна и сложи ръка на коляното ѝ, за да ѝ вдъхне кураж. Докато седеше там, Бет ми се стори спокойна и сдържана. По едно време Морган се извърна към първата си съпруга. Лицето му бе посърнало и той изглеждаше като в деня на екзекуцията на Тайрон Роубък. Морган и Бет се гледаха дълго време от двата края на залата.
Не слушах речта на свещеника, но долових, че починалата е приела в дома си Даниъл Морган, който после се прочул в цялата страна като адвокат по наказателни дела. Като чу последното, Морган сведе още по-ниско глава. След церемонията Морган, Галахър, синовете на Бет (и на Морган) и двама непознати мъже изнесоха ковчега на майката на Бет до чакащата на паркинга катафалка.