Той извади лист хартия от вътрешния си джоб и го подаде на Морган. Успях да хвърля един поглед през рамото на Дан.
„Аз, Рита Едингтън, представлявана от адвокатската фирма „Бътлър и Менендес“ чрез защитниците Даниъл Морган и Дъглас Маккензи, напълно информирана относно обстоятелствата, давам с настоящето своето доброволно съгласие гореспоменатата фирма и адвокати да представляват моята дъщеря Миранда Едингтън в каквито и да е действия, свързани със смъртта на Травис Едингтън.“
Все още клатейки глава, Морган подаде документа на Галахър. Докато той четеше, аз разгледах сметката, която Пол Бътлър се бе опитал да обсъди, и се досетих за намеренията му. Съумях да скрия реакцията си от мъжа, от когото се очакваше да я плати. Нищо чудно, че Бътлър присъства на срещата, помислих си. Погледнах към Ферис Едингтън – той бе стиснал зъби, а очите му излъчваха студенина, която не бях забелязал преди. Ферис наблюдаваше Галахър, докато той се запознаваше със съдържанието на документа.
– Ферис, събра се солидна сума за работата ни през последното тримесечие – замоли го Бътлър.
– Няма да говоря за пари, докато не изясним другия въпрос.
– Това означава ли – попита плахо Бътлър, – че няма да ни платиш, ако Дан не поеме случая на Миранда?
Ферис Едингтън не му отвърна.
Галахър свърши с четенето и изгледа Морган.
– Не знам – каза той.
– Не ми харесва – настоя Морган.
– Помисли си, Дани – нареди му Ферис Едингтън. – Имам малко работа в банката. Ще се върна след два часа, за да чуя отговора ти. Трябва да знам.
Той излезе от стаята. Галахър се изправи и отиде до бюфета. Върна се с кафеварката.
– Дъглас – каза Бътлър. – Ти го познаваш по-добре от всички нас. Какво ще направи според теб?
– Мисля – отговорих, – че няма да си плати, ако не се съгласим да защитаваме Миранда.
– Вероятно си прав – заяви Бътлър, поглеждайки ме строго. – А за нас е крайно неприятно, ако се наложи да дадем под съд наш клиент. – Той прокара пръсти по сметката. – Дъглас, тук виждам, че ти самият си изработил много часове, за които може да не получиш нищо.
– Това е дискусия между партньори – каза Галахър.
Джейк Ашър и аз схванахме намека. На излизане Морган повтори:
– Не ми харесва, Пол.
В кабинета си сипах кафе и мислех за кашата, в която се бяхме забъркали. В крайна сметка реших, че колегите ми ме харесват и бих преглътнал една неплатена сметка. А и винаги съществуваше възможността за Сан Франциско. На вратата се появи Ан Хейстингс. Тя ме попита какво става и аз ѝ разказах всичко.
– О, боже! – възкликна тя. – Ако Едингтън не си плати, това ще бъде краят за Морган в тази фирма.
Малко по-късно застанах до вратата на конферентната зала. Отвътре се чуваха викове. Единственото, което успях да доловя, бе едно избухване на Морган.
– Изправени сме пред сериозен етичен проблем. По дяволите, трябва да говорим е Франк!
Върнах се в кабинета. Седнах с гръб към бюрото, обмисляйки ситуацията, докато не чух как Морган се отпуска на един от столовете зад мен.
– Какво смяташ? – попита той.
– Знаем, че Миранда го е застреляла. Няма две мнения по въпроса. Ако се съгласим да я защитаваме, разполагаме само с една тактика – невменяемост. Така няма да влезем в конфликт със защитата на Рита. А щом имаме съгласието на Рита и Миранда, не съществуват пречки да я представляваме.
– И аз си мислех същото – заяви Морган.
Той стана и аз го последвах в конферентната зала, където Галахър и Пол Бътлър все още седяха по местата си. Ферис Едингтън също беше там.
– Ще го направим, Ферис – каза Морган.
– Това е голямо облекчение за мен, Дани. А сега ми кажете колко трябва да платя.
– След като закръглихме леко стандартните си хонорари заради изключително успешния резултат от делото на Рита – докладва Пол Бътлър, – сумата възлиза на триста и петдесет хиляди долара, Ферис.
От същия джоб, откъдето преди малко бе извадил документа на Рита, Ферис Едингтън измъкна чековата си книжка и писалка. Без да поглежда сметката, той попълни чека, подписа го и го плъзна по масата. Гледахме се мълчаливо, готови за второто си явяване пред съда по дело, наречено „Щатът Аризона срещу Едингтън“. По-късно имаше моменти, в които Дан Морган се питаше как, по дяволите, се случи това. Е, дотук описах как се случи всичко, поне доколкото успях да си спомня.
37
– Каквото и да стане – каза Морган, – Хаузър не бива да я квалифицира като възрастен човек. Трябва да направим всичко възможно Миранда да остане в съда за непълнолетни.