След тях пристигна колата на съдебния лекар — лимоненозелена камионетка без отличителни знаци. Едва ли би се намерил човек, който да хареса точно този нюанс на зеленото. С камионетката обикновено превозваха трупове, но понякога я използваха за превоз на лабораторните техници. Болд осъзна, че суматохата се увеличава и сухо нареди на Ла Моя да разчисти някои от превозните средства, за да не привличат толкова силно вниманието на хората от съседните къщи.
— Трябва да приключим тук възможно най-бързо. Ако се появи някой любопитен съсед, никой да не отговаря на въпросите му. И наистина имам предвид никой!
— Ясно! — отсече Ла Моя. Погрижи се заповедта да стигне до всички и отново се върна при Болд, който тъкмо се приготвяше да влезе.
Болд и Ла Моя надянаха прозрачни ръкавици.
Болд натисна предната врата, но тя се оказа заключена. Даде знак на Бърни Лофгрийн и само след няколко минути един от помощниците на Лофгрийн отключи задната врата.
Болд даде знак на Ла Моя да влезе пръв. Младият детектив отвори вратата, надникна вътре и се провикна:
— Скъпа, върнах се.
Въздухът в къщата се стори на Болд потискащо тежък. И това не се дължеше на миризмата на повръщано — Болд се бе погрижил за това и бе размазал малко „Викс“ под носа си. Когато влязоха, подаде тубичката на Ла Моя и той последва примера му. Тежестта, която тегнеше във въздуха и го притискаше, се дължеше на чувството за провал, което не го напускаше. Още четири човешки живота. Четири жертви като Слейтър Лоури.
Философските разсъждения не бяха в стила му, но сега се обърна към Ла Моя и рече:
— Смъртта докосва всички ни по някакъв начин, но убийството оставя неизличим отпечатък върху живота и съдбите на хората. След двадесет години всеки нормален човек би забравил хората, споминали се от естествена смърт, но не и онези, които са станали жертви на убийство.
— Струва ми се, че си прав — кимна неуверено Ла Моя, който не бе съвсем сигурен какво да каже в отговор.
— Ако мислех, че ще има някаква полза, ако сега се закълна пред теб, че това ще са последните жертви на този убиец, щях да го направя.
— Ако притежаваше такива способности, щеше да носиш тюрбан на главата си, а не полицейска значка.
Масата бе подредена за четирима — по приборите личеше, че е била готова за закуска, не за вечеря. По всяка вероятност някой бе приготвил масата за утрото, което така и не бяха дочакали. Печката бе чиста, в миялната машина имаше съдове, които щяха да бъдат анализирани в лабораторията.
Двете бани — на долния и на горния етаж — изглеждаха зловещо. Хората наистина са били много зле и на края вече никой не е имал сили да почисти. Болд си представи как се събуждат с остри болки в стомаха — първо децата, а след това и родителите. Дикси ги бе информирал, че това се е случило от два до шест часа след поемането на храната. А когато болките се засилили, родителите сигурно са се притеснили и са започнали да обсъждат идеята за постъпване в болница. Гърчели се от стомашните спазми. Децата плачели от болка. Болд не можеше да си представи страха, обхванал ги в мига, в който осъзнали, че всички са болни, без дори да знаят от какво. Силно повръщане. Диария. Убийствено главоболие. Някой — бащата или майката — се затичал към колата. Помислил да се обади на 911, но после решил, че ще се справят и сами.
Обаче не успели.
Най-отгоре в торбата за боклуци, годни за рециклиране, Болд намери две смачкани кутийки от готовите месни манджи на „Адлър“. Улики за лабораторния екип на Лофгрийн, който след малко щеше да нахлуе в къщата.
Случилото се в тази къща неминуемо щеше да стигне до пресата и да се превърне в сензация. Не можеше да се скрие трагичната смърт на едно цяло семейство. Болд вече мислеше върху някакво правдоподобно обяснение, което Дикси и щатското управление на ХЕИ да предложат на медиите. Смяташе се, че семейството е вечеряло навън — в ресторант, който все още не бе уточнен. Симптомите, наблюдавани при починалото семейство, не се различаваха особено от симптомите, характерни за натравяния от E.coli. На пръв поглед диагнозата изглеждаше напълно правдоподобна. А за Болд това бе единственият начин да скрие истинската причина за смъртта на тези хора, за да се опита да предпази обществото от други подобни натравяния. Обществеността на Сиатъл вече бе отчасти претръпнала — и по-рано бяха възниквали натравяния с E.coli — за да приеме обяснението. Болд съзнаваше, че не би могъл вечно да залъгва населението с една такава история, но можеше да спечели няколко дни… дори и седмица, ако извади късмет.