Болд прекара следобеда из града. Обиколи всички полицаи, които дежуреха край банкоматите, и им занесе копията от снимката. Вече разполагаха с реално лице и Болд възприемаше това като първия действителен пробив в разследването.
Кени Фаулър живееше в луксозен апартамент, а наемът му включваше румсървис и ежедневно почистване. Той изглеждаше хем горд, хем малко смутен, когато покани Болд в дома си. От ъгловия апартамент, разположен точно над ресторант „Кампейн“, се разкриваше великолепна гледка към залива Елиът и светлините на носещите се по водата търговски кораби на Сиатъл. Влязоха в стая с бар, два дивана, два прекалено изтумбени фотьойла, масичка за кафе и малка маса за хранене. От дневната се влизаше в малка кухничка, спалня с изглед към водата и луксозна баня, за каквато Лиз отдавна мечтаеше.
Болд имаше нужда от помощ и никак не му се нравеше фактът, че трябваше да дойде при Кени Фаулър с протегната за милостиня ръка. Не смяташе, че може да има пълно доверие на Фаулър, защото — независимо че и двамата искаха да сложат край на отравянията — Фаулър се стремеше най-вече да натрупа актив, несъмнено подтикван от корпоративната йерархия, насърчаваща постоянното съревнование и конкуренция между служителите. Освен това той вероятно щеше да поиска нещо в замяна от Болд, а той не беше сигурен, че ще може, или пък ще иска да му окаже такава услуга.
Фаулър, загледан през прозореца, заговори пръв.
— Сигурно става дума за нещо важно, щом планината е дошла при Мохамед. — После започна неспокойно да кръстосва из стаята, наля си джин и тоник и се приближи до Болд.
— Имам нужда от помощта ти — обяви Болд в момента, в който Фаулър отново му обърна гръб. Думите му очевидно свариха шефа на охраната неподготвен за подобен обрат. Той остави чашата си на бара и се върна на дивана без нея.
— Слушам те.
— Един от хората ми се държи странно. Имам нужда от основна проверка, може би дори наблюдение, но не искам да въвличам отдел „Вътрешна сигурност“ в това разследване.
Фаулър кимна.
— Подобен ход би те поставил в неизгодно положение.
— Става дума за човек от моя отряд, Кени. Крис Даниелсън.
— Даниелсън? Да не би да се опитваш да ми кажеш, че той по някакъв начин е въвлечен във всичко това? Разговарял ли си с него?
— Не още. Искам първо да направим съответната проверка.
— И какво точно е направил?
— Имам нужда от помощта ти, Кени. И може би трябва да спрем дотук с обясненията.
— Всичко ли искаш?
— Всичко, до което успееш да се добереш, без той да разбере, че проявяваш интерес към личността му. — Този разговор караше Болд да се чувства долен и омърсен. Съзнаваше, че това не бе стандартната практика за разрешаване на подобни проблеми, но в момента не виждаше друг, по-ефикасен метод за пестене на време и хора.
— Смяташ, че Крис Даниелсън може би разпробива тези консерви със супа? — Фаулър чак се изчерви от обхваналото го объркване.
— Не, не смятам нищо подобно. Но не мога да си обясня как става така, че нашият изнудвач никога не припарва в близост до банкоматите, които наблюдаваме.
— Майната му! Този Даниелсън изнася секретна информация за разположението на постовете?
— Не зная какво точно прави, но искам да изкараш всичките му кирливи ризи. Ако има такива, разбира се.
Фаулър започна да си води бележки, като говореше на глас:
— Финансово положение. Пътувания. Особено големи покупки. — Вдигна поглед към Болд, а после отново насочи внимание към писанията си. — Семейство и произход, може би.
— Пълна и щателна проверка. Образование, колеж — всичко, до което успееш да се добереш.
Фаулър го изгледа странно — като елен, попаднал неочаквано в светлината на фарове.
— Какво има? — попита Болд.
— Трябва ли да разбирам, че този разговор никога не се е състоял? Че аз сам съм усетил, че Даниелсън си вре носа насам-натам и съм решил да го прецакам? Защото съм готов да направя това за теб, ако искаш. Истината е, че съм много добре с паметта, Лу.
— Няма да се стигне дотам. Нека се надяваме, че от тая трънка няма да изскочи заек.
— Но ако все пак изскочи?
— Тогава… не искам никакви лъжи.
— Сигурен ли си? — поиска да се увери Фаулър. — Защото един такъв ход би могъл да ти струва значката. Даваш си сметка за това, нали? Както вече ти казах, паметта ми не е особено добра.