— Остави това за друг път. Аз ще напиша резюме на този разговор, за да съм сигурен, че поне ти си чист. Идеята е изцяло моя. Както и отговорността.
— Както искаш.
Болд не можеше да се освободи от усещането, че извършва криминално деяние и то отчасти се дължеше на Фаулър и драматичното му изпълнение. Технически погледнато, в определени граници, естествено, следенето не бе незаконно. Щателната проверка обаче бе друго нещо и те и двамата го знаеха. Истината бе, че хора като Фаулър непрекъснато получаваха неофициално големи суми, за да извършват подобни проверки. Болд отлично знаеше, че Фаулър не за пръв път ще се занимава с подобна дейност.
— Не ми е особено приятно, че трябва да помоля тебе, Кени. И държа да съм максимално откровен.
— Аз съм тук, Лу. И съм част от всичко това. Зная как гледа отделът на хората като мен.
— Не става дума за това.
— Разбира се, че за това става дума. Аз непрекъснато отмъквам най-добрите ви хора. Веднъж предложих работа и на теб, Лу… знаеш, че предложението още е в сила. Началната ти заплата ще бъде два пъти по-висока от сегашната…
— Зная — прекъсна го Болд. Не му се слушаше рекламната тирада на Фаулър. — Благодаря.
— Слушай — откровено заговори Кени. — Аз заобикалям доста закони. Има си причина, поради която полицията дели хората на добри и лоши, нали? Всичко е или бяло, или черно. Е, аз пък съм от сивите. И какво от това? Живея по-добре от кой да е от вас. И може би точно тук се корени негативното ви отношение към мен. Никакви доклади в три екземпляра. Никакви други глупости. Вършиш си работата, а в замяна на това получаваш големи пари. Понякога работата ни може да ни принуди да кривнем малко встрани. И какво толкова? Цивилните демократи и бездруго отдавна прецакаха системата. Прав ли съм? Шибаните хамали имат по-големи права от полицаите. Значи системата е така построена, че да толерира хора като Кени Фаулър. А ето че сега и ти имаш нужда от мен. И няма какво да те лъжа, Лу — това ме кара да се чувствам добре. Дълго ще помня днешния ден, но не поради причините, които ти си мислиш. Не… просто ми даваш възможност да реша някои от собствените си дилеми.
Болд се бе страхувал точно от това, от необходимостта да седи смирено, докато Фаулър се дуе пред него. И доколкото познаваше човека, можеше да е сигурен, че съвсем скоро ще му поиска съответната услуга в замяна.
Пианото му, времето, което отделяше на Майлс, а сега и опитът му да заобиколи една система, която, въпреки безсилието, което изпитваше понякога, винаги бе уважавал и почитал. Малки късчета от живота на Болд сякаш започваха да му се изплъзват. А от тези малки парченца се образуваше нещо голямо и мисълта за това изпълваше Болд с ужас. Той взе две хапчета „Малокс“.
— Онова, за което ме молиш, струва много пари — рече Фаулър, сякаш прочел мислите на Болд. — Но парите са на Адлър, а той очевидно иска разследването да приключи час по-скоро. Така че какво толкова, по дяволите! Можем да го направим.
— Тук вече не мога да ти помогна, Кени. Знаеш как стоят нещата.
— Не говоря за пари, Лу. Чудесно схващаш какво имам предвид.
— Надявах се, че Адлър може би не е единственият човек, който би искал разследването да приключи — опипа почвата Болд.
Фаулър отвърна с пресилена усмивка и коремът на Болд се сви.
— Разбира се. Ама, разбира се — заяви той. Заговори, като внимателно подбираше думите си. — Ние бихме искали да се включим в наблюдението над банкоматите, Лу. Адлър, Таплин, аз… на нас не ни харесва, че вие, момчета, сте единствените, които търсите парите на господин Адлър. Знаеш как стоят нещата. Ние имаме достъп до някои свръхмодерни технологии. Неща, за които вие даже не можете и да сънувате. Можем да обединим усилията на всичките полицаи, включени в наблюдението, да ограничим достъпа, да използваме устройства за определяне на местоположението… през последните няколко години Адлър ми даде пълна свобода на действие в тази област. Разполагаме с най-модерните играчки, Лу.
— Ръцете ми са вързани, Кени. Знаеш го. Не включваме частни лица в нашите операции. Просто не е възможно.
— Това са глупости, Лу. Хайде, стига! Забрави ли с кого разговаряш? С мен, с Кени! Шосвиц те слуша за всичко — та ти от години негласно ръководиш този отдел. Винаги получаваш онова, което искаш.
— Не е вярно.
— Вярно е. Всичко, за което те моля, е да ми позволиш да защитя интересите на клиента си. Разбираш ли? Да работя с пълна пара. Да ти бъда в помощ. Ако ни включиш в наблюдението, ще мога да ти дам около десетина човека. Ще осигуря достъп на твоите момчета до командния ми център. Мога да помогна по много начини. Сам ще се убедиш. Не можеш да ме убедиш, че разполагаш с достатъчно хора. По дяволите, та вие все още използвате радиостанции с открити честоти. Кажи ми, че не е истина де! Аз съм на десетки години пред вас, когато става дума за техническо осигуряване. Всичките ни комуникации са цифрови, с напълно ограничен достъп, изцяло кодирани. Можем да ви бъдем от голяма помощ! Казвам ти!