Болд внезапно схвана всичко. Почувства се глупак, задето не го бе предвидил от самото начало.
— Вие вече наблюдавате банкоматите, нали? — Въпросът беше риторичен. — Само тези на „Пак-Уест“ или и други? И сега настояваш да ви включа официално, за да избегнете възможността за евентуални бъдещи промени? Правилно ли съм те разбрал?
— Лу…
— Колко автомата, Кени? Какъв достъп до системата имате?
Фаулър отказваше да погледне Болд в очите. Изправи се, прекоси стаята и взе питието си. Обърнал се с лице към огледалото зад бара, той рече:
— Един списък ще ни е достатъчен, Лу. Само един списък на банкоматите, които покриват твоите хора. Безсмислено е двама души да наблюдават на едно и също място. Нали? Нека да разгърнем целия отбор. Зная, че няма да допуснеш участието на частни лица в наблюдението. И го приемам. Но аз и хората ми — моите ресурси — ние можем да помогнем. Можем да покрием районите, за които не ти стигат хора. Нали? Разбираш това, нали? Нима предложението ми е престъпление? Или сътрудничество? Координиране на усилията? Аз искам да помогна, но никой, и ти в това число, не ми позволява. Какъв смисъл има в това, по дяволите? Да не би предложението ми да е глупаво? Кажи ми? Кажи ми де! — Той донесе питието до фотьойла си и се отпусна бавно, като внимаваше да не разлее пълната догоре чаша. — Момчетата ми са добри, Лу. Познаваш някои от тях не по-зле от мен самия. До неотдавна те бяха от твоите хора: Хал Фредерикс, Джони Чи, Мак Макензи — все опитни момчета. Ако се съгласиш да работим заедно с теб, ще можеш да покриеш по-голям брой банкомати. Нали това искаш? — Най-после срещна погледа на Болд. — Какво ще кажеш да се разберем така? Ти ми даваш списък на банкоматите, които се наблюдават от твоите хора. Само един списък, Лу. Нищо друго. Но така ще сме сигурни, че няма да се блъскаме в един и същи район. — Той отпи от джина. Болд се замисли върху сделката. — Дай ми този списък, а аз ще ти изровя най-съкровените и тъмни тайни на Даниелсън. — Кени изчака няколко секунди. — Какво ще кажеш?
Болд се опита да си поеме въздух. Апартаментът, въпреки просторните помещения и умопомрачителната гледка, изведнъж му се стори потискащо малък и задушен. Почувства пристъп на клаустрофобия. Опита се да прецени възможностите си — ако искаше да разрови около Даниелсън, Фаулър би могъл да го направи вместо него само за една нощ. А и толкова ли лошо щеше да бъде, ако се споразумееха, за да избегнат двойното наблюдение върху банкоматите? Погледна Фаулър и се опита да изясни позицията си:
— Искам проучването на Даниелсън да стане възможно най-бързо. Не желая нито той, нито който и да било друг да научи за участието ви в наблюдението. Никакви провали. Никакви пропуски. Не можем да допуснем разследването да бъде застрашено по някакъв начин.
— Разбирам, Лу. Разбирам.
— Фредерикс, Чи, Макензи… Даниелсън ги познава и тримата.
Фаулър като че ли се обиди.
— Мога да организирам едно наблюдение, приятел. Би ли дошъл при мен, ако не можех? Какво си мислиш, че правехме по цял ден в „Углавни престъпления“? Да не би да смяташ, че по цял ден сме предъвквали пици и сме обсъждали спортните прояви? — Тези камъни бяха в градината на отдел „Измами“, но Болд се направи, че не е схванал намека.
— Матюс смяташе да се обърне към теб за помощ. Направи ли го? — смени темата сержантът.
— Омотах цялата й къща с жици. Добра работа. Никой няма да я безпокои повече. — После заядливо додаде: — Ние се грижим за хората си. Само да възникне някъде проблем, и го решаваме на часа. Нали това ни е работата. Много по-просто е, отколкото да носиш значка, повярвай ми.
Клетъчният телефон на Болд иззвъня и в първия момент му беше трудно да схване, че звъненето долита от собствения му джоб.
— Мисля, че е за теб — подсети го Фаулър.
Болд не се чувстваше много сигурен, когато трябваше да използва този телефон, и му се стори, че Фаулър по всяка вероятност е усетил непохватността му. Техническата му некомпетентност сякаш засили аргументите на Фаулър в полза на неговото техническо превъзходство, а този факт никак не се понрави на сержанта.