Заговори с кратки, насечени изречения. В този момент иззвъня и телефонът на Фаулър, но той не се помръдна. Напрегнато наблюдаваше Болд и остави телефонният секретар да поеме обаждането. Болд затвори телефона и рече:
— Значи искаш да участваш в разследването? — Вече бе станал от стола си. — Отново е засечена операция на един от банкоматите в града.
Нямаше никакъв шанс да хванат изнудвача при това първо теглене на пари, но ако той и тази вечер решеше да се придържа към вече установената рутинна практика, неминуемо щеше да последва и втора операция при друг банкомат. А Болд искаше да е там, когато това стане.
Пусна червената лампа на колата и отпраши по Първо авеню. Веднага се свърза по телефона с Лусил Жилар от „Пак-Уест“. Фаулър здраво затегна предпазния си колан. Настигнаха още една полицейска кола, насочила се към Куин Бей и Балар. Първата сума е била изтеглена от района на университета — Лусил Жилар се опитваше да предвиди вероятните възможности за следващите операции и бе убедена, че следващата най-близка цел са четирите автомата на Северна петдесет и пета улица.
— С колко души разполагаш? — попита Фаулър.
Синята светлина на монтираната върху таблото полицейска станция хвърляше призрачни отблясъци върху лицето му и то изглеждаше жестоко и зло.
— Три подвижни поста. Плюс още петима, които стоят на строго определени места.
— Осем души? — Фаулър зяпна от изненада. — Осем шибани полицаи, с които да покриеш всичките банкомати в града? Ти да не се будалкаш с мен, по дяволите? — Замълча за момент и започна с признанията: — Аз разполагам с четири неподвижни поста. Разположени се през две преки от местата, на които има по три и повече банкомати. Още четирима патрулират из града, но в строго определени райони. При тази разстановка мисля, че покривам около тридесет и пет от петдесетте най-използвани автомати в града. Обзалагам се обаче, че и ти наблюдаваш някои от тях.
Болд се въздържа от коментар. Фаулър разполагаше със стройна организация, задоволително финансиране и очевидно имаше достатъчно хора, които да използва в случаи като този. За човек в положението на Болд подобно прозрение бе най-малкото тревожно.
Втората сума бе изтеглена от район номер тридесет и три. Тази информация получиха от диспечера, чиито непрестанни коментари и инструкции, произнесени с абсурдно спокоен глас, долитаха изпод таблото. Цифрите се използваха в случай, че на някой тарикат от журналистическото войнство му хрумнеше да подслушва полицейските честоти.
Фаулър разтвори схемата върху коленете си. Разгледа я за миг и каза:
— Северна четиридесет и пета улица.
Болд зави надясно, а Фаулър се обади отново:
— Добра система. Добра и секретна. Харесва ми. Изцяло ли се придържате към нея, или използвате и други такива?
— Смятаме да я променим малко — информира го Болд.
— Това е всичко, от което имам нужда, Лу. Дай ми тази схема и поне ще сме сигурни, че хората ни няма да си вървят по петите.
— Млъкни малко! — прекъсна го Болд, разпознал гласа на Ейдриън Уолкот, който съобщи, че се намира на пресечката на Северна четиридесет и пета улица и Латона.
Болд здраво стъпи на газта и се понесе напред. На Стоунуей зави наляво, премина два пъти на червено, без да сваля ръка от клаксона, на Петдесет и пета улица рязко зави на жълта светлина, следвайки указанията на Фаулър, който сочеше надясно.
Уолкот се обади отново. В гласа му се долавяше тревога и яд.
— Заседнах в уличното движение.
Фаулър се обърна към Болд.
— Петък вечер. Четиридесет и пета улица — добро място да изчезнеш бързо, ако ти се наложи. Добро място да се измъкнеш под носа на ченгетата.
Болд можеше да се надява най-много на петнадесет-двадесет секунди — толкова отнемаше една стандартна финансова операция на банкомат. Прецени, че това време почти изтича. Съмненията му се потвърдиха от диспечера, който обяви:
— Операцията е приключена. Повтарям: Операцията е приключена.
— Продължавам пеша — оповести изнервеният Уолкот. — Сега минавам край „Меридиан“.
Още две преки, помисли си Болд.
— Там ли си? — Лусил Жилар се обади по клетъчния телефон.
— Тук съм.
— Изтегли хиляда и двеста. Можем да очакваме, че ще опита отново.
Изпод таблото долетя задъханият глас на Ейдриън Уолкот.