— Намирам се на пост тридесет и три. Никой не използва банкоматите в момента.
Болд отби встрани, закова колата на място, грабна ключовете и побягна на запад по натоварената улица. Отвсякъде засвириха клаксони. Фаулър пое надясно, увеличавайки разстоянието между тях.
Болд продължи да бяга. Край него минаваха млади студенти, които, забелязали напрегнатото му изражение, смутено отместваха погледи встрани. Не срещна обаче нито един сто и осемдесет сантиметров мъж с дълъг шлифер. Стигна до Уолкот, който, целият плувнал в пот, само поклати глава и изпсува.
Фаулър нетърпеливо погледна Болд.
— Няма да се отказваме.
Опитвайки се да избегнат насрещното движение, двамата мъже се затичаха към очакващата ги кола.
Болд сграбчи микрофона на полицейското радио. Беше решил да рискува.
— Покрийте крайбрежието на юг. Искам да съм сигурен, че всички полицейски патрули се оглеждат за човек, отговарящ на описанието, което им дадохме.
Диспечерът потвърди указанията.
— Ами северната част? — попита Фаулър. — Искаш ли да изпратя моите хора…
— Само южната — настоя Болд. — Най-много банкомати има в градската част.
— Но така поемаш дяволски голям риск — възрази Фаулър.
Болд грубо му тикна в ръцете клетъчния телефон.
— Инструктирай твоите хора да покрият района южно от моста — Бродуей и на изток по I-5. Аз ще разположа моите патрули на запад от магистралата. — Указанията му в този момент съвпадаха напълно с онова, което Фаулър бе предложил. Шефът на охраната изглеждаше малко изненадан, но побърза да се обади, преди Болд да е променил решението си.
Радиото отново оживя. Постовете бяха инструктирани за новия развой на събитията. Болд насочи колата към университета. Когато задмина отбивката за магистралата, Фаулър, който тъкмо бе приключил с телефонния разговор, попита:
— Къде, по дяволите, отиваме?
— Обратно на първото квадратче.
— И защо?
— Точно заради този въпрос. — Болд рязко завъртя волана, за да заобиколи две хлапета с планински бегачи, пресекли кръстовището на червено.
Зави зад ъгъла и паркира пред хотел „Мийни тауър“ на Единадесето авеню. Това местоположение му осигуряваше пряк достъп до района на университета, както и възможност да блокира най-вероятния път за бягство на изнудвача, който вероятно щеше да поеме по магистрала I-5, изходите за която се намираха само на две преки оттук.
Фаулър започна да чопли някакво петно върху панталона си. Болд започна да обяснява. Говореше тихичко, за да може да чува гласа на диспечера.
— Ако съм на негово място, ще избера възможно най-оживеното място и ще се опитам всячески да заблудя преследвачите си. В петък вечер няма по-оживен район от този. Е, може би и някои от пазарните центрове, но там навсякъде гъмжи от охранителни камери. Значи, тегля пари на булеварда, после отивам на Четиридесет и пета — съвсем близко е. И много лесно. После се връщам отново при университета, защото районът ми предлага всичко, което търся, а и защото при първия ми опит не са възникнали никакви проблеми.
— Не зная… — Фаулър очевидно изпитваше съмнения.
— Бродуей — там, където са разположени твоите хора — е другият вероятен избор. И там е много оживено в края на седмицата. Районът създава трудности за полицията и само няколко…
Беше прекъснат от необяснимо спокойния и монотонен глас на диспечера.
— Пост четиридесет и едно. До всички полицаи: Пост четиридесет и едно се задейства. Повтарям: задейства!
Фаулър се консултира със схемата и развълнувано възкликна:
— Банкоматът е на „Пак-Уест“. И точно зад шибания ъгъл.
Болд пъхна слушалката на радиостанцията в ухото си, изхвърча от колата и се затича.
— Десет секунди — обяви гласът на диспечера.
Всяка финансова операция чрез банкомат — от вкарването на личния идентификационен номер до връщането на картата, отнемаше средно по осемнадесет секунди.
— Няма полицаи в непосредствена близост — оповести гласът на диспечера в ухото на Болд.
Болд не бе обозначил собственото си местоположение и диспечерът нямаше откъде да знае за присъствието му в района.
Десет хиляди… единадесет хиляди… не спираше да брои Болд.
Натали Смит, която работеше в отдел „Сексуални престъпления“, се обади по радиото. Пресичала моста Монтлейк, когато чула съобщението. Веднага поела обратно и сега беше само на минута път от мястото на операцията. Цяла вечност.