— Да не би да смяташ да се самоубиеш?
Въпросът накара Адлър да се закове на място. Вдигна поглед към Болд, който поясни:
— Защото това е втората част от поставените искания.
— Не зная какво смятам да правя.
— Здравейте! — Беше Лиз. Очевидно бе успяла да навлече чифт дънки и тениска. Боса. Съвсем малко червило. Нищо повече.
Представи се на Адлър — всъщност оказа се, че се познават отпреди. Той мигновено се сети, че тя работи в банка. Банката на Лиз бе финансирала отчасти кампанията на Адлър за излаз на европейските пазари — нещо, което тя изобщо не бе споделяла със съпруга си, защото много държеше на поверителността, която дължаха на клиентите си. Само един поглед й бе достатъчен, за да прецени мъдро, че състоянието на госта им е такова, че изключва необходимостта от любезности и разговори за времето.
— Май трябва да поема задълженията си тук. — Тя посочи сина си, който, разперил ръчички, я умоляваше да го вземе.
Болд поведе Адлър към всекидневната. Лиз спря Адлър на излизане от кухнята и внимателно измъкна от ръцете му назъбения кухненски нож. Той като че ли се смути. Имаше вид на човек, който не помни как ножът се е озовал в ръцете му. Болд го настани на канапето и постави чаша с кафе пред него.
Адлър, който сякаш всеки момент щеше да се разплаче, заяви:
— Не искам повече смърт.
Болд нямаше никакво намерение да се превръща в бавачка на Оуен Адлър. Обърна се към него и заговори с обичайния си делови глас:
— Ако наистина си решил да прекратиш бизнеса си, едва ли бих могъл да те спра по някакъв начин. Но съм длъжен да те посъветвам да не го правиш. И макар че в началото на това разследване аз лично възразих срещу желанието ви да продължите да разпространявате продуктите си из търговската мрежа, сега вече не виждам начин да го преустановим.
Болд съзнаваше, че няма кой знае какъв избор. Щеше да се наложи да се довери на Адлър. И макар че би предпочел да се посъветва с Дафи преди да направи подобна стъпка, не можеше да позволи на Адлър да се паникьоса и да рискува живота на стотици хора.
— Знаем кой е убиецът.
Адлър, твърде зашеметен от изненада, за да каже каквото и да било, изкриви глава на една страна и го изгледа с блеснали от гняв очи.
— Казва се Харолд Колфийлд. Работил е за Марк Мериуедър в „Лонгвю фармс“.
— Но защо не съм бил…
Болд го прекъсна.
— Ние сме на мнение, че той обвинява теб за случая със салмонелата в „Лонгвю фармс“. Иска да те види съсипан и мъртъв… иска да те постигне съдбата на Марк Мериуедър. Дафи се занимава с тази част от разследването, но трябва да ти кажа, че аз взех решението да не информираме за това нито теб, нито останалите ръководители на компанията. Разполагаме с доказателства, че щатското управление на ХЕИ е подправило поне едно лабораторно заключение, което е изиграло решаваща роля при определяне на виновния за заразените със салмонела продукти на „Ню Лийф“. На мен ми се струва малко вероятно един държавен чиновник да предприеме подобна стъпка по своя собствена инициатива. Остават открити обаче въпросите кой, кога и поради какви причини го е подтикнал да я направи.
Адлър посрещна новината като поредния жесток удар. Отново заприлича на болен и се отпусна бавно на канапето. Беше твърде слисан, за да проговори. Болд продължи:
— Познавам те от твърде кратко време, но винаги съм смятал, че си прям и откровен човек. Затова реших, че съм длъжен да ти отвърна със същото. Дали обаче си честен и почтен… Това не мога да преценя. Но каквото и да сте сторили — ти или твоите хора — на Марк Мериуедър, то бледнее в сравнение с отнетите животи на Слейтър Лоури и семейство Мишнов. Искам обаче да знам дали ти си един от хората, които стоят зад подправения доклад на ХЕИ.
— Нямам никаква представа за какво говориш.
Някои хора лъжеха добре. Болд, изпълнявайки службата си на ченге, бе разпитвал някои от най-изпечените лъжци и често бе отгатвал, че лъжат. Струваше му се обаче невъзможно даден човек да пребледнее нарочно, и то да пребледнее така, че кожата му да придобие зеленикав оттенък, а устните му да посинеят като на труп. И той повярва на Адлър.
— Няма да те лъжа, че сме готови всеки момент да арестуваме този човек, но все пак сме постигнали известен напредък и не бих могъл да предвидя последиците от едно затваряне на компанията в този момент. Вярваме, че наблюдението над банкоматите ни осигурява най-бързия и надежден начин да арестуваме Колфийлд. Даже и ако използва подставено лице, което е много вероятно, парите за откупа ще ни покажат пътя към Колфийлд. Затварянето на компанията, изтеглянето на продуктите ви от търговската мрежа по всяка вероятност ще окажат неблагоприятно въздействие върху него. Ще промени плановете му — ще отклони вниманието му от парите — и отново ще го насочи към мисълта за масови отравяния. В момента той като че ли не изпитва особено желание да осъществи заплахите си и аз нямам никакво намерение да го предизвиквам, да го принуждавам да възприеме по-драстични ходове.