— Искам да знам всичко за този инцидент в „Лонгвю фармс“. — Гласът на Адлър прозвуча твърде спокойно. Той очевидно бе в шок. — Какво точно знаете, сержант?
— Ние вярваме, че натравянето не е било причинено от салмонела, а от стафилококови бактерии. Те се предават най-често при физически контакт, което означава, че е твърде вероятно някой от работниците ти да е забравил да си сложи ръкавиците. Заразеният продукт стигнал до търговската мрежа и хората се разболели.
— Мили боже! — смаяно възкликна Адлър.
— Вярваме още, че някой е потулил истината, за да оневини „Ню Лийф“. За целта е фалшифицирал някои документи и е прехвърлил отговорността върху „Лонгвю фармс“.
— Сега разбирам защо Дафи искаше достъп до файловете ни.
— Да, така е — съгласи се Болд и додаде: — Твоето сътрудничество и дискретност са от съдбоносно значение за успеха на това разследване. Трябва да продължиш да изпълняваш задълженията си така, сякаш не знаеш нищо по въпроса, колкото и трудно да ти се струва това в момента. В същото време искам да подчертая, че готовността да ни сътрудничиш — да осигуриш на Дафи помощта, от която се нуждае — ще бъде добре дошла за нас.
Адлър бавно кимна, приковал немигащ поглед в някаква точка над рамото на Болд.
— Да не би да искаш да ми кажеш, че тези убийства… всичките тези страдания са в резултат на нечий злощастен опит отпреди шест години да спаси компанията от неприятности?
Болд кимна. Неведнъж бе ставал свидетел на подобни неща.
— Най-жестоките престъпления често се извършват, за да прикрият по-дребни и незначителни провинения.
В неделя сутринта Болд закара Лиз и Майлс на езерото, и то само защото Лиз го помоли, а той нямаше нито сили, нито желание да спори с нея. Скоро семейството им щеше да се увеличи с още един член, но същото това семейство за момента изглеждаше разпокъсано и уязвимо. В подобни ситуации къщичката им край езерото винаги помагаше — без телефон, без радио. Играеха на анаграми понякога, свършваха някоя и друга работа из къщата, четяха. В по-студените вечери палеха огън. А ако съберяха достатъчно смелост, за да се потопят в студената вода на езерото, даже можеха и да поплуват.
Тази нощ обаче Болд не успя да заспи и по някое време излезе навън в тъмнината, облечен с кариран халат с протрити от годините лакти. Постоя, загледан в гладката повърхност на езерото, осветена от лунните лъчи, а после се приближи до колата, в която бе оставил куфарчето с книжата и документите по случая. Лиз се събуди около четири часа сутринта, но не каза нищо, когато го завари да се рови из бумагите си, седнал пред слабия огън в камината. Болд обаче разбра, че е съсипал почивката й. На сутринта наистина излезе да поплува и измръзна до кости, но когато излезе на брега, Лиз вече го очакваше с приготвена хавлия.
Лиз мълча по време на обратния път за дома; Майлс не млъкна през цялото време. Трябваше да тръгнат преди шест, за да могат да се приберат навреме за работа, и попаднаха в най-оживеното и натоварено движение. След четиридесет минути изнурително пълзене в дългата колона от коли Болд, който седеше максимално изправен, за да се предпази от ярките лъчи на сутрешното слънце, протегна ръка, за да пусне радиото за сутрешните новини. Лиз се пресегна и го възпря.
— Опитвам се да не се намесвам в разследванията, които водиш — тихичко рече тя, без да го поглежда. — Дори и в случаи като този, които изцеждат всичките ти сили и бавно те убиват. Не се меся, защото не мога да направя нищо, за да ти помогна, но вярвам, че поне единият от двамата трябва да е стъпил здраво на земята, за да помогне на другия да намери опора и сигурност.
Болд не можа да измисли нищо в отговор. Задмина ги един огромен камион с осемнадесет колела. Болд забеляза, че камионът превозва птици, натъпкани в открити клетки. Няколко перца излетяха от каросерията, завъртяха се от въздушната струя и се понесоха след камиона като булчински воал.