— Очевидно Колфийлд неслучайно е купил онези шоколадчета във „Фуудланд“ — рече той. Беше предчувствал подобно развитие от самото начало, но все се бе надявал, че може би греши.
— Те подмениха всичките си шоколадови продукти — напомни му Дафи, но смръщените вежди и нервно преплетените пръсти на ръцете й издаваха собствените й страхове. — Оуен ми каза за разговора ви.
— Ти си се виждала с него? — недоволно извиси глас Болд.
— Не, не на живо. Но поддържаме връзка по телефона — и двамата звъним от улични автомати. Въобще… страхотна организация — саркастично заяви тя. — Не се тревожи, сержант — раздразнено продължи Дафи. — Взимаме всички необходими предохранителни мерки. — После додаде: — И държа да ти кажа, че гледам на частните си телефонни разговори като на лично моя работа.
— Отнасям се с пълно уважение към това твое изискване.
— Искрено се надявам да е така. — По всичко личеше, че е обидена. Умората и изтощението забулваха лицето й със сивкав воал. — Оуен е ужасно вбесен от мисълта за евентуалното фалшифициране на онези документи. Предложи ми да ни осигури всички книжа, от които се нуждаем, но аз му казах, че от тук нататък вероятно ще започнем да разпитваме хората с призовки, ако искаме разкритията ни да имат доказателствена сила в съда. Виждам, че се тревожиш, но държа да ти кажа нещо: Оуен Адлър може да се справи и с най-тежката ситуация без нито мускулче да мръдне на лицето му. Няма защо да се безпокоим за него, Лу. Той никога не би разгласил поверителната информация, която си му доверил.
— Съзнавам, че това положение сигурно е много тежко за теб — с разбиране подхвърли Болд.
— За всички нас е тежко. Но, да! За мен е особено тежко. Благодаря ти за разбирането, Лу.
Все още беше сърдита, макар че ядът й като че ли започваше да се топи. Не беше сигурен на кого се гневи — на него или на положението, в което се бяха озовали.
Болд остави факса на бюрото си.
— Надявам се, че вече сме научили урока си добре и няма да е трудно да изискаме незабавно повторно подменяне на всички шоколадови изделия. Независимо от заплахите. Да се замразят всички продажби на дребно. През нощта да се подменят стоките по рафтовете. И да се надяваме, че Хари Колфийлд няма да научи за тази операция.
Дафи се съгласи, че незабавно трябва да изпратят факс на Адлър, в който да го информират за решението си.
— Знаеш ли какво ме притеснява най-много? — намръщи се Болд. — Новите етикети за консервите супа ще са готови само след няколко дни. А той взе, че смени продукта. И още нещо не ми дава мира — този човек е или невероятен късметлия, или пък просто знае със сигурност кои банкомати наблюдаваме.
Върху бюрото му лежаха докладите на дежурните полицаи, които бяха регистрирали тегленията на определени суми както в събота, така и в неделя вечерта. В резултат бе изтеглена обща сума, възлизаща на четири хиляди и двеста долара. Във всеки един случай най-близкият полицай се е намирал на десет преки от банкомата, избран за съответната финансова операция. Болд не й каза, че Фаулър вече разполага с копие от схемата за наблюдение, в резултат на което бяха удвоили броя на екипите, включени в наблюдението. Не искаше тя да знае за това, защото да я информира, означаваше да я въвлече в комбинацията, а не желаеше и тя да пострада, ако двамата с Фаулър се провалят с гръм и трясък.
— Той вече е изтеглил над десет хиляди долара — заключи Болд.
— Не е лошо за по-малко от една седмица.
— Сумата е малко по-голяма от месечната ми заплата — отбеляза Болд и върху лицето й се появи лека гримаса, която едва ли можеше да се нарече усмивка. — Значи ще чакаме да бие някой, така ли? — попита Болд. Припомни си, че Адлър бе предложил да изтегли всичките си продукти от търговската мрежа, но той лично го бе разубедил. Спомни си и лабораторното заключение за наличието на стрихнин в пепелта от „Лонгвю“, спомни си Бърни Лофгрийн, който бе направил аналогия с трагедията около преподобния Джим Джоунс, припомни си отново причините, подтикнали го да убеди Адлър да не се паникьосва и да запази присъствие на духа. Само че в този момент не друг, а Лу Болд бе обхванат от паника.
— Обади се на Клемънтс — нареди той и й подаде телефона. — Попитай го какво мисли за възможността да съберем шоколадчетата незабавно, вместо да чакаме до вечерта. И виж какво ще предложи да направим, за да предупредим обществеността за евентуалната опасност.