Влакчето спря в края на краткото си пътуване до Сиатъл сентър. Дафи пропиля в размотаване повече време, отколкото бе предвидила, без да изпуска от поглед мъжа, който, без да й обърне каквото и да било внимание, се насочи директно към изложението на предмети на художествените занаяти, а с това я обърка окончателно.
Подтиквана от желанието си да разнищи тази загадка, Дафи се затича към залата на изложението. Майната му на съвещанието! Щеше да проследи този мъж. Щеше да повика подкрепление и да изчака пристигането на помощта, без да се отделя от него.
Но той беше изчезнал. Тя прекара десет минути в изложбената зала, огледа входовете и изходите, спря се пред някои от експонатите. Мъжът отново бе успял да се покрие. Точно както бе постъпил и в Уестлейк.
А може би в този момент я наблюдаваше отнякъде, само че сега действаше особено предпазливо, твърдо решен да не допуска повече грешки.
Таблото за обяви пред планетариума в Сиатъл сентър беше като онези, които се използваха във фоайетата на хотелите за изнасяне на всевъзможни обяви. В момента на таблото пишеше: „Следващо представление: в 12 часа на обяд“. С по-дребен шрифт отдолу бе отбелязано лятното работно време на планетариума.
Сградата бе претъпкана със семейства, дошли да разгледат разнообразните научни изложения, и оживлението, което цареше наоколо, осигуряваше прикритието, на което се бе надявал Болд, когато реши да свика заседанието тук. Той дискретно показа значката си и съобщи името си на един човек от охраната, който стоеше на пост пред вратата на планетариума. Онзи му кимна в отговор и Болд влезе в залата. Таплин и Фаулър вече го очакваха.
На Болд му предстоеше да убеди Адлър да плати парите за откупа и очакваше, че предложението му ще се сблъска с категоричния отказ на представителите на компанията.
Помещението, в което се намираха, имаше формата на кръг с диаметър около шест метра. По протежение на периметъра му бяха поставени тапицирани пейки. В средата се издигаше голям неподвижен подиум, върху който бяха подредени всевъзможни прожекционни апарати от сив метал. Помещението имаше само един вход и надеждна звукова изолация. Тези две подробности, съчетани с трескавото оживление, което кипеше в сградата на Сиатъл сентър го правеше особено подходящо за тайни срещи.
Болд бе гледал цялото шоу преди няколко месеца. Беше си уредил среща с един от информаторите си и онзи през цялото време му говореше, опитвайки се да заглуши думите на дикторката, която им обещаваше пътешествие из необятното нощно небе. Шоуто беше наистина добро — изключително преживяване за децата под дванадесет години. Майлс обаче трябваше да порасне още малко, за да успее да го разбере.
— Изглеждаш ми малко поуморен — рече Фаулър и се приближи до него. Таплин, отворил куфарчето си, бе съсредоточил цялото си внимание върху купчината документи на коленете му. — Не е лошо да прекарваш няколко часа седмично в сън, независимо от това дали имаш нужда от почивка, или не — иронично подхвърли Фаулър.
— Радваш ли се, че си далеч от всичко това? — попита го Болд.
— Далеч ли съм наистина? Имам чувството, че ти съзнателно ме държиш настрана — оплака се той.
— Не исках да прозвучи по този начин. Имах предвид работата в отдела.
— Чакай малко. — Фаулър притисна пръст към лявото си ухо. Едва тогава Болд забеляза тънкия кабел, който излизаше от яката на ризата му. — Шефът пристигна.
Хората на Фаулър бяха разположени из цялата сграда и той контролираше цялата операция. Това не се понрави особено на Болд, който бе свикнал сам да движи всичко.
Тапицираната врата се отвори и Адлър влезе в залата.
Хауърд Таплин остави книжата настрана и се изправи. Изглеждаше отслабнал, измършавял от напрежение и умора.
Адлър прекоси помещението и подаде ръка на Болд.
— Изглеждате точно така, както се чувствам аз. — В гласа му се долавяше симпатия.
— Не съм сигурен как да разбирам думите ви.
— Ето че се задават неприятности — обяви Фаулър. — При това с доста голямо закъснение.
Дафи влезе в залата. Като че ли беше уплашена от нещо. Фаулър заключи вратата след нея.
— Ако имаш проблеми с часовника си — злобно подметна Фаулър, — бихме могли да ти купим друг.
— Възникнаха непредвидени обстоятелства — поясни Дафи.
— Трябваше да пристигате в интервали от десет минути — напомни й Фаулър. — А ти трябваше да си тук преди Болд.