Дафи не желаеше да се обвързва с категорично становище. Започна да духа чая си, за да го охлади, и се загледа през прозореца към езерото Юнион и към двамата сърфисти, които кръжаха подобно на пеперуди по повърхността му.
— Мисля, че самият факт, че получихме два факса — в един и същи ден, като при това вторият бе значително по-различен от всички останали, може да се окаже достатъчен, за да привлече вниманието на доктор Ричард Клемънтс. А ако това стане, ние само ще спечелим. Той е най-добрият, Лу. Бихме могли да се възползваме от опита му.
— Има и още нещо — настоя той, забелязал странното й изражение.
— Кой от двама ни е психологът тук?
— Това отговор на въпроса ми ли е?
— Промених мнението си по отношение на съпругата. Тя със сигурност не е убила шериф Брам. А и както ми го описваш… мисля, че тук не става дума за нает убиец. Убийството е било извършено от изключително разгневен човек. Мъж.
— Да.
— Знаел си го — отбеляза Дафи.
— Да.
— Някой, който има лични сметки за уреждане.
— Безусловно.
Дафи се размърда на стола си.
— Напълно е възможно убиецът да е възприел шерифа като човек, представляващ Оуен. Жестокостта на престъплението идва да ни покаже нечовешката ярост на престъпника, с когото си имаме работа. Дава ни представа за неговата избухливост и лабилна психика. Той иска да види Оуен мъртъв, Лу. И няма да се откаже докато това не стане… или докато не го хванем. — Дафи погледна встрани. Не желаеше Болд да види очите й.
— Може би в банката ще могат да ни помогнат — рече Болд. — Бръснача ще ни чака там.
— Срещата може да се окаже интересна.
Прокурор Майкъл Страйкър беше среден на ръст, но изглеждаше по-дребен, защото имаше малка глава и още по-малка уста. Като дете може би често бяха дърпали ушите му, но сега, в средната му възраст, те се вееха като ветрила и приличаха на листа, обърнати срещу слънцето. Хората го наричаха Бръснача заради стържещия му глас, който напомняше на звука, издаден от лист хартия, прекаран през зъбците на гребен. Дясната му китка завършваше с метална кука, която му служеше за ръка. Понякога, за да се изфука в бара, Бръснача палеше кибритени клечки о стената, използвайки единствено протезата си. Когато беше нервен, несъзнателно подрънкваше с нея, а звукът наподобяваше на стърженето на метална разбивачка за яйца по стената на купата.
При всяко едно разследване бе изключително важно да се разчита на подкрепата на прокурора. Той самият не участваше в разследването, но го насочваше в съответната, одобрена от закона посока. Детективът, провеждащ разследването, и прокурорът формираха екип, който понякога действаше в синхрон, а друг път — не. Повечето съдебни постановления минаваха през прокурора или биваха издавани директно от съдията, но със задължителното съгласие и одобрение на прокурора. Нужно бе известно време, за да свикне човек с избухливия нрав и нервните изблици на Майкъл Страйкър, но Болд го харесваше и се радваше на компанията му. Страйкър беше един от петимата водещи прокурори в Кинг Каунти и имаше хора, които вярваха, че още през тази година ще бъде избран за член на Върховния съд.
Болд, Матюс и Страйкър бяха придружени до асансьора и поканени на шестия етаж, където ги посрещна истинска гора от изкуствени дървета и едва доловимият дъх на дезинфектанти.
Лусил Жилар, чернокожа, около тридесетгодишна жена, с гладка като кадифе кожа, разкошен френски акцент, изумително дълга шия и пронизващи черни очи, бе облечена със син ленен костюм и бяла блуза, които сякаш бе откраднала от гардероба на Лиз. Самоувереността й се допълваше от усмивката, която беше изразителна, но и овладяна и спокойна. Тя се здрависа и с тримата, предложи им да седнат и веднага заговори по същество. Една секретарка донесе три разпечатки на компютризираната информация, касаеща въпросната сметка.
— Жена! — възкликна Дафи, забелязала първа тази подробност.
Болд сякаш изведнъж остана без дъх. Видеозаписите на „Шоп-Алърт“ бяха насочили вниманието им към евентуалното участие на жена, но бруталното убийство на шериф Търнър Брам го бе накарало да повярва, че си имат работа с мъж.
— Няма такъв адрес — заяви Страйкър. — Имам братовчед, който живее в блок номер 5900 — това са четните номера на тази улица. Срещу блока обаче има парк. Не съществува жилищен блок с номер 5908.