Выбрать главу

— Да.

— Разбрахме ли се?

— Извини се от мое име. — Страйкър се запъти към асансьора, без да каже нито дума повече.

Болд се върна в кабинета и засипа с извинения госпожа Жилар. Побърза да обясни:

— Човекът има лични проблеми.

— Кой ли ги няма — прояви разбиране Жилар. — И въпреки това съм доволна, че той си тръгна. — Позволи си да се усмихне топло. После напрегнато ги изгледа и двамата. — Тук става дума за нещо много сериозно, нали?

— Боя се, че за момента ще трябва да приемете думите ни на доверие. — Болд се поколеба за миг, а после продължи: — Аз работя в отдел „Убийства“. Господин Страйкър е прокурор. А госпожа Матюс е съдебният психолог на отдела. Опитваме се да заловим човек, извършващ особено гнусни и отвратителни престъпления.

— И смятате, че човекът, когото преследвате, е тази Шийла Данфорт?

— Възможно е — уклончиво отвърна Болд. — Все още не сме сигурни.

Жилар изглеждаше повече от притеснена. Погледна ги и попита със сладкия си френски акцент:

— Много добре. Как бих могла да ви помогна?

— Молбата лично ли е била подадена? — с надежда попита Болд.

Жилар погледна разпечатката.

— Не. По пощата.

— По пощата? — попита Дафи.

— За нас е постоянна практика. Няма нищо необичайно в това.

— По този начин се избягват охранителните камери — обърна се Дафи към Болд.

— Точно така — съгласи се той и зададе на Жилар поредния въпрос: — А началният депозит?

Тя видя някакъв код в разпечатката и използва собствения си терминал, за да направи справката.

— Чрез пощенски запис.

Дафи обобщи.

— Много трудно за проследяване. Да не кажем невъзможно. Помислила е за всичко.

— А този номер? — попита Болд, наведе се над бюрото и го посочи на Жилар. — Кредитна карта? — Всяка кредитна карта можеше да бъде проследена… точно на такава следа се надяваше Болд.

— Не. Започва с цифрата осем. Това е карта за банкомат.

— Поръчала си е карта за банкомат? — с безпокойство попита Болд.

— И сигурно вече я е получила — информира го Жилар. — Най-новата ни маркетингова кампания. Не сте ли виждали рекламите? Гарантираме издаването на карта за банкомат в рамките на два дни след откриването на сметка при нас. Използването й през първите шест месеца е напълно безплатно. На конкуренцията са й нужни няколко седмици, за да издаде подобни карти, и освен това клиентът е принуден да плаща куп такси по обслужването.

— Два дни? — поиска да се увери Дафи.

— Два дни, ако клиентът дойде да я получи в някой от клоновете на банката. Това е част от маркетинга, нали разбирате. По този начин осигуряваме обратна връзка с клиентите. И кампанията ни постигна небивал успех.

Болд знаеше, че за разлика от търговските обекти, охранителните системи в банките работят на двадесет и четири часови интервали, като записът от предишното денонощие се изтрива веднага. Изключение се допускат само в случай на проблеми с охраната. Подаването на молбата, получаването на карта за банкомат, заплахите, изпратени до Адлър… всичко бе прецизно изчислено, а откриването на анонимна банкова сметка осигуряваше на престъпника възможност да тегли пари, без да може да бъде спрян или проследен.

— Вие сигурно имате хиляди банкомати — промълви Болд.

— Какво имате предвид? — попита Жилар.

Болд бързо започна да обяснява.

— Ще имаме нужда от подробна информация за всяка операция, извършена с банкомат, както и за личния идентификационен номер на всеки клиент. — После веднага додаде: — Можете ли да ни кажете дали личният идентификационен номер се дава от компютъра, или се избира от самия клиент?

Жилар се обърна към терминала и въведе запитването.

Болд си помисли, че използването на банкоматите е доста изобретателен метод за прибирането на откупа, който би ги лишил от достатъчно време да засекат операцията и да предотвратят изтеглянето на сумата. Това прозрение предизвика силно чувство на гадене в стомаха му, насъбралата се жлъч се надигна към гърлото му и той се видя принуден да се извини на дамите и излезе да потърси тоалетна.

Когато се върна в кабинета на Жилар, се чувстваше също толкова зле, а по разтревоженото изражение на Дафи се досети, че сигурно изглежда много блед. Но когато Жилар го информира, че не разполага с информация за личния идентификационен номер на човека, който ги интересуваше, и последната капка кръв се изцеди от лицето му.