— Време е — рече той.
Дафи го разбра веднага. Тя се обърна към жената.
— Госпожо Жилар, налага се да ви доверим информация, която е изключително поверителна. Когато поискахме да се срещнем с някой от изпълнителните директори, дадохме ясно да се разбере, че може да се стигне до този момент. Препоръчаха ни вас, което очевидно означава, че сте човек, на когото може да се има доверие. Преди да продължа по-нататък обаче, съм длъжна да ви предупредя, че превръщането ви в наше доверено лице може да доведе до твърде продължителен ангажимент от ваша страна… може да означава безкрайно дълги часове на работа и сътрудничество. Дълги дни. Работа до късно. В момента просто не бихме могли да предвидим как ще се развият събитията…
— Ето как стоят нещата — намеси се Болд. — Ако предпочитате — независимо поради каква причина — да работим с някой друг от колегите ви в банката, сега е моментът да го кажете. Трябва много внимателно да премислите нещата.
— Вие работите в отдел „Убийства“. — Думите й бяха адресирани към Болд. Той кимна. — А вие сте психолог, който изследва психиката на криминално проявени лица.
— Да, това е един от аспектите на работата ми — съгласи се Дафи. Прииска й се да й каже, че се опитва да попречи на съсипаните си колеги да налапат дулото на пистолета си, че полага усилия да запази техните разпадащи се бракове, че се старае да помогне на наркоманите и алкохолиците измежду тях, като попречи да им бъдат отнети значките. Но не каза нищо подобно, а само продължи: — В момента се опитвам да съставя психологически портрет на човека, когото се опитваме да заловим.
— Ще ви помогна — заяви жената с мекия си френски акцент.
Болд реши, че вероятно е от Антилските острови.
— Сигурна ли сте? — поиска да се увери той. — Това не е като на филм. Положението може да стане много сериозно.
Дафи кимна. За един кратък миг му се стори, че и тримата сякаш спряха да дишат.
— Искам да помогна. Предполагам, че става дума или за откуп, или за изнудване, или пък за самоубийство. Права ли съм?
— А твърде вероятно и за трите заедно — каза Дафи.
— Може ли? — попита Болд и посочи вратата. Не искаше никой друг да чуе онова, което се канеше да каже.
По лицето на Лусил Жилар се изписаха изумление, силна тревога и неподправен ужас. Тя сведе за миг глава, а после го погледна възбудено и заяви:
— Тя ще изтегли парите от откупа чрез банкомат.
— Освен ако не успеем да се възползваме от това, за да я хванем — коригира я Болд.
Очите на жената отразяваха напрегнатите й мисли. Като че ли не изглеждаше кой знае колко убедена в успеха.
— Можем ли да го направим? — попита Болд.
Дафи също се намеси:
— Възможно ли е жената да изтегли достатъчно голяма сума пари чрез вашата мрежа от банкомати? Само в такъв случай планът й би имал смисъл.
— При откриването на сметката тя е разполагала с хиляда долара. Тази сума все още не я превръща в банков клиент с особен статут. Това обаче ще се случи, ако по сметката постъпят парите от откупа в размер на сто хиляди долара. За клиентите с особен статут се определя ежедневен таван при използването на банкоматите. Защото картата по същество е дебитна карта. Всички тегления зависят от баланса на сметката.
— Тегленията от един и същ банкомат? — попита Болд.
— От един и същи банкомат да, но не и чрез една и съща операция. Разбирате ли къде е разликата? Всяка една парична операция, извършваща се чрез банкоматите, не може да надвишава четиристотин долара. Това е таванът — четиристотин долара. Всички ние трябва да се съобразяваме с това изискване, наложено от производителя на автоматите поради куп съображения за сигурност. Така че всяка една операция е на стойност максимум четиристотин долара. Но броят на последователните парични операции зависи единствено от определения ежедневен таван или пък от баланса на сметката.
— Значи е възможно — от техническа гледна точка — да се получат парите от откупа чрез вашите банкомати.
— Ако условията по използването на сметката са правилно формулирани — да. Твърде е възможно. По хиляда долара на ден, предполагам… ако клиентът е пожелал така. Най-високият ежедневен таван за изтеглени суми, за който съм чувала, е десет хиляди долара. Беше поискан от един търговец на килими, който използваше картата за покупки от цял свят. В този случай обаче той твърде рядко прибягваше към услугите на банкоматите, които се използват за авансово получаване на пари в брой.