— А проследяването на клиента? Това възможно ли е?
— Мрежата на съществуващите банкомати е доста сложна. Знаете ли нещо по въпроса?
— Боя се, че не — отвърна Болд.
Дафи само поклати глава.
— Можем да засечем автоматите, от които е било извършено тегленето на сумите. Но това става много трудно и сложно, ако трябва да се извърши в реално време. Ако въпросната жена използва мрежата на „Пак-Уест“, може би ще можем да установим точното местоположение на съответния банкомат. Но ако тя влезе в нашата мрежа, използвайки автомат на друга банкова система, тогава операцията се обработва от регионалната разпределителна станция тук, в Сиатъл. Когато при нас постъпи заявката за теглене на определена сума, ние ще разполагаме само с няколко секунди, за да реагираме.
— Няколко секунди — повтори Болд, дълбоко разочарован от новината. — Май ще трябва да поставим по един човек за наблюдение пред всеки банкомат. Всъщност с колко такива автомати разполагате?
— „Пак-Уест“ работи с триста и седемдесет банкомата в този щат. Приблизително половината от тях са концентрирани в града и в районите на около час път от центъра. А броят на автоматите, управлявани от „NetLinQ“ — регионалната разпределителна станция, възлиза на хиляда и двеста машини, разположени между Сиатъл и Еверет. На всеки две седмици се инсталират горе-долу по пет нови банкомата.
„Цяла армия“, помисли си Болд. Хиляда и двеста полицаи за наблюдение? В най-напрегнатите моменти от преследването на убиеца от Грийн Ривър в разследването участваха сто и четиридесет полицаи. А в момента Болд работеше с екип от четирима. Коремът му се сви при тази мисъл.
Той глътна две хапчета „Малокс“.
— В някои от банкоматите има охранителни камери. Те може би ще са ви от полза. На някои места са статични, другаде са видеокамери.
— Колко са на брой? — с надежда попита Болд.
— Мисля, че повече от половината банкомати са оборудвани с камери. И то предимно в градската част. Всяка седмица инсталираме камери за наблюдение на поне още три банкомата. Този проблем е от приоритетно значение за банката ни.
Половината? Не беше достатъчно.
Дафи, почувствала унинието му, предложи да се срещнат със служителя, отговарящ за „NetLinQ“.
— Това е Тед Пърч — уведоми ги Жилар. — Не е никак лесно да се работи с него. Особено пък за жена като мен. Разбирате, нали?
— В такъв случай ще стоя настрана — каза Дафи. Обърна се към Болд: — Отивам в службата, а след това се прибирам у дома.
Жилар дипломатично предложи:
— Ще се обадя да проверя дали ще може да ни приеме.
— Нека да ви обясня нещо, сержант. Сержант бяхте, нали? — Пърч произнесе чина на Болд сякаш ставаше дума за някоя от най-низшите форми на живот. Очевидно смяташе, че той самият е стигнал доста по-напред в еволюцията си. — В миналото винаги сме си сътрудничили със силите на реда и винаги сме готови да окажем нужното съдействие. Но — Болд вече очакваше този миг, — ако си позволим да нарушаваме работата на системата при всяко изнудване, заплаха или измама, по-добре ще е да се махнем оттук и да отидем за риба. Разбрахте ли?
Болд все още не бе казал нито дума за случая, върху който работеше.
Пърч му приличаше на човек, който играе тенис или скуош. Очите му бързо се местеха от обект на обект, макар че определено предпочитаха подгъва на полата на Лусил Жилар пред мрачното изражение на Болд. Имаше тъмнокестенява коса, която като че ли миеше твърде често, а спортният му сак бе пъхнат под бюрото, но така, че да не остане незабелязан от посетителите му. Кабинетът му не се отличаваше с нищо необичайно, освен с двата акварела на Сан Хуан и с неособено красивата гледка към междущатска магистрала I-5 и пристанището на езерото Юнион.
Пърч се бе обадил на Шосвиц, за да потвърди самоличността на Болд. Наричаше Лусил Жилар Луси, а нотките в гласа му намекваха, че двамата са близки приятели — нещо, което очевидно не отговаряше на истината.
От наученото от Жилар Болд бе стигнал до заключението, че проследяването на финансова операция чрез банкомат в реално време може да се осъществи само чрез координираните усилия на „Пак-Уест“ и „NetLinQ“.
— Тук не става дума за обикновените изнудвания, с които се сблъскваме ежедневно — поясни Болд.