— Отдел „Убийства“ — информира го Болд.
Самата дума въздействаше страховито на повечето хора и Тед Пърч не бе изключение. Той рязко отметна глава назад, сякаш току-що го бяха зашлевили през лицето.
— Най-важния отдел — отбеляза той.
— Не, отдел като всеки друг.
— И за какво точно става дума? Изнудване? Не само заплахи, нали?
— Правилно.
— Обзалагам се, че някой вече е умрял — започна да гадае Пърч. — Иначе какво ще търсите тук.
— Наистина имаме мъртвец — потвърди Болд. — Възможно е да последват и други, ако не побързаме.
— Нещата се променят значително щом става дума за човешки живот.
— Нуждаем се от помощта ти — настойчиво рече Лусил Жилар. — Проблемът е в това, че сержант Болд ще разполага само с около десет секунди — ако не и по-малко — за да залови този човек.
Болд продължи:
— А това не е достатъчно. Изобщо не е.
— Да забавим работата на цялата система? — възкликна Пърч. — Първо, това е невъзможно — поне аз не зная да е правено някога — и второ, ако го направя, ще ме разпънат на кръст. Достатъчно е системата да излезе от строя за пет минути, за да се превърнем в сензацията на деня. Хората са свикнали с банкоматите. И очакват от тях да работят. Не забравяйте, че говорим за операции в размер на двадесет милиона дневно.
— Нужно ли е да се спира цялата система? Не можем ли да изолираме само въпросния банкомат? — попита Болд.
— Системата не функционира по този начин. Понякога има два, три, та дори и четири автомата, инсталирани непосредствено един до друг. Какво ще си помисли въпросният човек, ако неговата финансова операция продължи цяла вечност, а хората до него биват обслужвани по обичайния начин? Нека да ви кажа нещо: Хората имат вградени хронометри по отношение на банкоматите. Те знаят колко време отнема една операция. Обикновено всичко приключва в рамките на дванадесет секунди. Направете ги четиридесет и вашият човек — човек, свикнал да заобикаля закона — веднага ще забележи. И ще изчезне на часа. Просто и ясно.
Болд беше доволен, че Пърч се заблуждава по отношение на пола на техния престъпник.
Жилар се обади:
— Но ако забавим цялата мрежа? Или поне всичките банкомати в рамките на града. Какво ще стане тогава, Тед? Освен че ще станем централна новина във вестниците за ден-два?
Болд се намеси.
— Колкото и да изглежда странно, вестникарският шум може да ни помогне. Може би ще го накара да повярва, че става дума за повсеместен проблем.
— На вас може и да помогне. Но мен ще ме уволнят. Можете да сте сигурни в това. Но в момента си говорим празни приказки. Никога досега не съм чувал за подобно нещо — не си мислете, че можете да забавите цялата система, като просто натиснете някакво си копче.
— И аз това казах на сержанта. Но се надявах, че ти може би си по-информиран от мен. — Жилар го настъпи по болното място. Той отчаяно искаше да бъде по-добре информиран от нея и изобщо не забеляза капана, който му бе заложила.
— Познавам няколко специалисти по софтуерни технологии. Бих могъл да ги попитам.
— Моите хора също проучват въпроса — съобщи Жилар, принуждавайки го да се включи в надпреварата.
— Ще ми е нужно разрешение от национален мащаб — отбеляза Пърч, който вече мислеше в перспектива. — Ще се наложи да даваме много сериозни обяснения.
— Разполагаме с хора, способни да се справят и с най-сериозните обяснения. Това не би трябвало да представлява проблем — предложи помощта си Болд.
— Нека да поопипам почвата. Кога ще искате да започнем?
Лусил Жилар кръстоса крака, но Пърч дори не я забеляза.
В този момент Болд осъзна, че го е спечелил.
Деветнадесет
Някой я следеше.
Дафи бе изследвала достатъчно параноици, работила бе с някои от тях и познаваше симптомите добре. Симптоми, които в момента забелязваше у себе си: силно нервно напрежение, непрекъснато озъртане и оглеждане през рамо, безсъние, липса на апетит, изпълнени с подозрения мигове, в които спираше и се ослушваше. Но всичко това беше въпрос на енергия, а тя разбираше от това. Чужда енергия, фокусирана върху личността й… а ако се окажеше, че всичките й страхове са плод на въображението й, то тогава трябваше да му отдаде заслуженото, защото никога преди не бе изпитвала подобно нещо.
Някъде зад нея? Или ей там? Не беше сигурна. Имаше моменти, в които й се струваше, че чуждото присъствие е навсякъде около нея. Друг път си мислеше, че идва от конкретно място, но когато се обърнеше, за да провери… нищо! В такива моменти цялата настръхваше. И това не се случваше само по време на ежедневните й кросове както в момента. Изпитваше чувството, че е наблюдавана дори в спалнята си, в колата си… струваше й се, че я следят даже и когато се съблича в банята, където обикновено се преобличаше. В останалата част от къщата си насред водата се чувстваше гола, преди дори да е свалила дрехите си. И това я караше да изпитва влудяващ страх и несигурност, с каквито не се бе сблъсквала преди.