Дафи се наведе, сдържа дъха си за миг и запали лампата. Изобщо не погледна към източника на шума — най-напред насочи поглед към дамската си чанта.
Мозъкът й започна да обработва новата информация: няколко стъпки да стигне дотам, още няколко части от секундата, за да свали предпазителя и да зареди оръжието. Може би щяха да са й нужни пет секунди от момента, в който направи първата крачка, до мига, в който ще държи зареден пистолет в ръката си. Цяла вечност, ако в къщата имаше друг човек.
Цял един живот!
Едно добро ченге не можеше да си позволи моменти на нерешителност. И ако това беше единственият критерий за добро ченге, значи тя не беше такова. Благодарение на собствената си нерешителност сега носеше един десетсантиметров белег на гърлото си. Мразеше този белег не само заради грозния му вид, а и защото го възприемаше като символ на нерешителността си.
В този момент искаше единствено да докаже сама на себе си, че греши, че проскърцването, което бе чула, не означава нищо. Копнееше за един горещ душ, за топла вечеря и за чаша вино „Пино Гриджо“, която да изпие на верандата. После следваше хубава книга, но преди това трябваше здраво да залости всички врати и прозорци. Утре щеше да си инсталира охранителна система и щеше да помоли за това Кени Фаулър. Но това утре, а сега краката й сякаш бяха като заковани към боровите дъски.
Светлината, която се бе задържала не повече от две секунди, изведнъж изгасна. Тя сграбчи ключа и го натисна. Нищо!
„Тишина!“, помисли си Дафи. Дори и хладилникът не работеше. Бушоните бяха изключени.
Дъската отново изскърца.
Дафи бързо се раздвижи — направи две големи крачки. Блъсна се челно в централния подпорен стълб и се строполи на земята. Главата й се размъти. Гадеше й се, виеше й се свят. Представи си динозаври, паднали в катранените ями, които се опитват да се измъкнат навън, но с всяко движение потъват все повече. В черния и лепкав катран. Дафи изгуби всякаква представа за времето. С мъка се изправи на крака и бавно се затътри по посока на пистолета.
Заговори като сливаше думите:
— Въоръжена съм. Имам пистолет! Веднага напуснете дома ми! — Оръжието натежа в ръцете й, главата й бучеше. — Напуснете дома ми — отново промърмори тя. Падна на едно коляно, а после с усилие се изправи отново. Имаше чувството, че е станала със стотина килограма по-тежка. Главата й се цепеше от болка и при най-малкото движение. Започна да се придвижва напред, като опипваше пътя пред себе си с пръста на десния си крак. — Напуснете дома ми — повтори Дафи с неубедителен глас. Имаше усещането, че не говори тя, а някой друг.
С лявата си ръка потърси фенерчето, което държеше в един кухненски шкаф заедно с ножовете. Пъхна ръка в чекмеджето.
— Майната му! — изпъшка тя, когато един остър нож се заби в пръста й. Бързо измъкна ръка и инстинктивно пъхна порязания пръст в устата си.
Дафи включи фенерчето. Лъчът му прокара светъл тунел през стаята и освети голям кръг по стените. Но зрението й не беше наред.
Като се потеше обилно, с биещо до пръсване сърце, Дафи излезе с олюляване от кухничката, завъртя се наляво, готова за стрелба. Нямаше никой.
Тя бавно насочи лъча на прожектора към изметнатата дъска, която цвъртеше като птиче. Ахна, когато забеляза водните капки, блеснали на светлината като скъпоценни камъни. Те вече не бяха плод на въображението й. Някой бе влязъл в къщата.
Прецени ситуацията! Шансът й да успее беше петдесет процента. Натрапникът можеше да е вдясно от нея или пък се криеше в тясното антре, готов да побегне през задната врата. Не беше чула задната врата да се отваря или затваря и макар че вратата не скърцаше, Дафи не вярваше, че натрапникът би могъл да излезе без тя да го усети.
Мислѝ! Но не можеше.
— Въоръжена съм — повтори Дафи, този път по-силно. Смелостта й започна да се възвръща.
Направи бързо крачка напред, завъртя се рязко и подпря гръб в единия ъгъл — входната врата сега се намираше вдясно, а задната — право пред нея. Никой.
Дали се крие в някой от гардеробите? Или си е отишъл? Дали не е излязъл без да го чуя?
Дафи събра цялата си смелост, като стискаше здраво пистолета и фенерчето си. Завъртя се първо надясно, насочила оръжието към вратата. Нищо! После направи пълен кръг и взе гардеробите на прицел. Едва не повърна от резките движения.
Натрапникът я нападна в гръб и я блъсна с все сила. Тя изкрещя силно и изгуби равновесие.